Какво представлява Средният коридор – стратегическата транспортна връзка, която ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар, и как България става негова ключова част? Темата стана актуална след речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайн, както и след изявленията на президента Румен Радев по време на българо-чешкия бизнес форум, в който участваше и бившият премиер Андрей Бабиш.
Президентът Радев подчерта стратегическото положение на България като важна предпоставка за развитието на нови съвместни проекти. Той акцентира върху ролята на страната като пресечна точка на важни транспортни, енергийни и цифрови коридори. Според него, България съвместно с Европейската комисия ще организира среща на високо равнище, посветена именно на Средния коридор, който свързва Централна Азия, Кавказ и Европа, като страната може да предложи активно партньорство в тази сфера.
Транскаспийският международен транспортен маршрут (ТМТМ), известен като Среден коридор, започва от Югоизточна Азия и Китай, преминавайки през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия. Оттам товарите се насочват към Турция и останалата част от Европа, включително по морски пътища през Черно море към България и Румъния. Този маршрут има огромно стратегическо значение за връзките между Европа и Централна Азия.
Историята на маршрута датира от 2013 г., когато в Астана беше подписано споразумение за създаване на Координационен комитет. През 2016 г. участниците решиха да създадат Международната асоциация „Транскаспийски международен транспортен маршрут“, която започна дейността си през 2017 г. Като мултимодален маршрут, свързващ Европа и Китай чрез Кавказ и Балканите, той придобива все по-голямо значение, особено след спада в използването на Северния коридор през Русия поради войната в Украйна и санкциите.
Данните показват огромен ръст – през 2024 г. обемът на товарите по маршрута достига 4,5 млн. тона, което е скок с около 65% спрямо предходната година и значително повече от 586 000 тона през 2021 г. Въпреки че разчита на съществуваща инфраструктура, Средният коридор се нуждае от сериозни инвестиции в модернизация на пристанища, железници и пътища, за да се утвърди като алтернатива на другите големи маршрути.
Световната банка посочва, че България и Румъния се нуждаят от инвестиции в пристанищната и железопътната си свързаност. Президентът Радев отбелязва, че българските пристанища Варна и Бургас имат директни връзки с грузинските пристанища Поти и Батуми, което дава огромен потенциал. Освен това, Средният коридор може да се разглежда като продължение на Коридор VIII, който свързва Черно море с Южна Италия през Северна Македония и Албания.
В последните години се предприемат сериозни дипломатически стъпки. През юни 2025 г. Министерският съвет на България одобри меморандум за разбирателство с Казахстан за развитие на маршрута. По време на посещението си в Казахстан през юни 2025 г., президентът Радев, придружен от бизнес делегация, обмени важни документи с президента Касъм-Жомарт Токаев, подчертавайки, че развитието на този маршрут е част от стратегията на ЕС за Централна Азия.
Сътрудничеството се разширява и с други държави, като Узбекистан, където се обсъжда не само транспортът, но и преносът на енергия от възобновяеми източници към Европа. През 2026 г. Европейската комисия създаде Платформа за дневния ред в областта на свързаността, целяща мобилизирането на до 2 млрд. евро за стратегически инвестиции в региона на Черно море и Южен Кавказ. България и Турция също потвърдиха съвместните си усилия с ЕК за развитието на този стратегически логистичен път.
Източник: standartnews.com
