Класическата комбинация от гореща баница и чаша боза се е превърнала в истински еталон за българска закуска, но произходът на тази древна напитка е изпълнен с неочаквани факти. Въпреки че тя е неразделна част от българския бит още от края на XIX век, корените на тази ферментирала течност всъщност се крият в земите на Месопотамия и Централна Азия.
Историческите извори сочат, че първите записи за подобни зърнени напитки се появяват още в 9–8 хилядолетие пр.н.е. Терминът „buχsum“ за пръв път е документиран в старотюркски речник от 1073 година. Златната ера за разпространението на напитката настъпва по време на управлението на Османската империя.
Българската рецепта се отличава със своята лекота, сладост и специфична кремообразна текстура. Основната съставка е препечено пшенично брашно, което понякога се комбинира с ечемик или царевица. Процесът включва варене до получаване на гъста смес, която след охлаждане се подслажда и ферментира с помощта на закваска от дрожди и млечнокисели бактерии. За разлика от вариантите в други региони, българският продукт се отличава с изключително ниско алкохолно съдържание.
Бозата присъства в традициите на много народи, но вкусът и начинът на производство варират драстично:
В Турция се приготвя от просо, булгур или пшеница, като е много гъста, с кисел привкус и традиционно се поднася с канела и печен нахут. В Албания предпочитат просото, като напитката там е по-тежка и с по-висок алкохолен градус заради по-силната ферментация. В Румъния залагат на пшеницата, като вкусът е сравнително близък до нашия, но с малко по-висока киселинност. В Египет и части от Северна Африка се използват разнообразни зърнени култури, а ферментацията е толкова интензивна, че алкохолът може да достигне до 7%, като съществуват и варианти на основата на женско биле.
Източник: plovdiv24.bg
