Трябва да се помисли сериозно за канонизацията на цар Самуил. Това мнение изрази пред БНР известният историк проф. Пламен Павлов. Специалистът по средновековна история на България подчерта, че владетелят е бил свята личност за нашите предци. Според него връщането на костите му, които той нарича мощи, е било истинско чудо, обединило хора с най-различни убеждения, без излишна идеология.
Проф. Павлов припомни, че при поставянето на паметника на цар Самуил е било заявено, че мястото му е до храма „Св. София“, където днес вече почиват и неговите мощи. Той определи това като акт на историческа справедливост и почит към паметта на владетеля. Професорът бе категоричен, че няма никакво съмнение в автентичността на тленните останки, позовавайки се на задълбочените проучвания на световноизвестния учен проф. Николаос Муцопулос.
Ученият призова министерствата на културата и на образованието да инициират по-сериозни археологически проучвания както в Преспа, така и на други места. Той е убеден, че съществува огромен потенциал за преоткриване на българските светини в чужбина, които все още остават непознати за широката общественост. Проф. Павлов категорично заяви, че въпросът за размяната на тленните останки с църковни предмети не бива да се политизира, тъй като в случая става дума за памет, а не за материални ценности.
По повод критиките относно върнатите на Гърция артефакти, историкът подчерта, че те принадлежат на манастирите, откъдето са били взети. Той защити българската експедиция от времето на Първата световна война, в която са участвали авторитети като Богдан Филов и Йордан Иванов. Според него е намерен приемлив вариант, при който чрез формулировката „предоставяне за съхранение“ България запазва известен контрол върху предметите, които ще бъдат върнати по местата им.
В заключение проф. Павлов определи реакцията на властите и част от историците в Северна Македония като жалка и абсурдна. Той отново апелира за системни проучвания, в които да се включат и колеги от Скопие, подчертавайки, че в съседни страни като Сърбия и Румъния вече открито се говори за българското наследство. Професорът добави, че България е демократична държава, за разлика от Скопие, където научният подход все още е силно ограничен от външен натиск.
Източник: standartnews.com
