Около 90% от установените дефицити на медикаменти в страната засягат продукти, които не попадат в обхвата на списъка, използван от Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Тези данни произтичат от проучване сред 300 аптеки и 5 пациентски организации, представено от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите в България.
Резултатите поставят под сериозно съмнение ефективността на предложените законодателни промени, целящи затягане на контрола върху пазара. Според експертите допълнителните административни механизми няма да решат проблема с недостига, ако не се предприемат реални стъпки за гарантиране на доставките. За това алармира Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет, в позиция относно промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На 15 октомври парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо четене промените, внесени от Министерството на здравеопазването. Малко след това фармацевтичната общност излезе с остри аргументи срещу идеята СЕСПА да бъде основният инструмент за справяне с кризата. Любенова подчертава, че съществува огромна пропаст между европейския подход, фокусиран върху управлението на риска, и българските предложения, които се ограничават до проследяване и отчетност.
Инициативният комитет изтъква, че причините за липсата на медикаменти са комплексни – от производствени затруднения и ниски търговски маржове до ценови различия между отделните пазари. Според Любенова не може да се разчита, че административното следене ще „създаде“ липсващи количества, нито че най-ниската цена е гаранция за наличност. Фармацевтите настояват за национален план за лекарствена сигурност, който да включва ранно предупреждение и механизми за алтернативни доставки.
В заключение, от организацията са категорични, че СЕСПА е просто инструмент, а не цялостна политика. „България не се нуждае просто от по-строг контрол, а от гаранции, че лекарствата ще бъдат налични за пациентите“, заявява Любенова. Фармацевтите призовават за изготвяне на конкретна оценка на въздействието и анализ на данните, преди финализиране на законодателните промени, за да бъде решен реалният проблем, а не само да се регистрира недостигът.
Източник: plovdiv24.bg
