Денят на труда, 1 май, е повод за почивка и размисъл в България, но зад официалния му статут стои богата и често драматична история на борба за социални права, която отеква по целия свят.
Първи май е не просто дата в календара, а официален празник и почивен ден за българите. За пръв път идеята за отбелязването му покълва през 1890 г. благодарение на Топографското дружество. Едва през 1939 г. той получава официален статут, а след 1945 г. комунистическият режим го превръща в мащабно събитие с организирани шествия и прояви. След промените през 1989 г. Първи май запазва статута си на неработен ден, но държавното участие в масовите чествания отстъпва място на индивидуалния избор.
Корените на този празник обаче се простират далеч отвъд българските граници, във втората половина на XIX век, когато международното социалистическо движение се надига в защита на работническите права. Повратна точка става 1 май 1886 г. в Съединените щати, когато над 300 000 работници от цялата страна организират мащабна стачка. Тяхното основно искане е въвеждането на 8-часов работен ден. Протестите в Чикаго ескалират до трагични събития. В рамките на три дни полицията и частните охранители разпръскват демонстрациите, ранявайки около 200 души и отнемайки живота на поне четирима. На 4 май, по време на последвал протест срещу полицейското насилие, е хвърлена бомба, която убива един полицай и ранява шестима. В отговор, седем анархисти са осъдени и екзекутирани, макар и по-късно да са оправдани като невинни.
Тези кървави събития бързо достигат до Европа. През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж призовава за международни демонстрации в знак на солидарност с жертвите от Чикаго. Петнадесет години по-късно, през 1904 г., Международната конференция на социалистите в Амстердам утвърждава призива си към всички социалдемократически партии и профсъюзи „енергично да демонстрират на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за правата на пролетариата и за световен мир“. Конгресът дори постановява, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“, превръщайки стачката в основно средство за изразяване на исканията.
Източник: plovdiv24.bg
