По времето на социализма повечето от нас живеехме в панелни блокове и апартаменти близнаци, на които еснафите окачаха табелка „Образцов дом”.
Повечето апартаменти имаха еднакво разпределение – от входната врата се озоваваш в коридор, отляво има хол, отдясно – тоалетна и кухня, от хола влизаш в спалнята, има детска стая и баня. Антрето бе постлано с балатум, наготово даден от държавата, пише socbg.com.
След 80-те настилката биваше заменяна с модерния тогава теракот.
Характерна особеност бяха и строените в коридора обувки, понеже да се оставят пред вратата, се считаше за много селско. Холната гарнитура покривахме с губер, персийският килим бе символ на благополучие.
В хола задължително имаше холна гарнитура – диван, два фотьойла и две табуретки.
Те бяха покрити с изкуствен губер – бял, жълт, червен или зелен. На земята бе опънат задължителният персийски килим. В средата имаше ниска лакирана масичка, която бе покрита с плетена на една кука покривка или с каре с „българска бродерия“. Върху нея стоеше ваза с изкуствени цветя.
Срещу меката мебел се издигаха огромни секции, на които бяха поставени големи бутилки с уиски върху накланяща се поставка, закупени от „Кореком“ – като символ на благоденствието. Важно място заемаше и касетофонът. На тавана около полилея имаше гипсова розетка – последна мода.
Секцията беше подредена с книги, най-често поредици от „Световна класика” и български класици. Кухнята беше оборудвана с бели талашитени шкафове – пак дар от държавата. Хладилниците бяха “Мраз”, пералнята „Перла“, а от печката “Раховец” се носеше миризма на варен боб.
В детската стая отново имаше секция, пълна с книги, бюро с нощна лампа, а върху тапетите бяха разлепени плакати на музикални идоли. Леглата бяха покрити с родопски одеяла. Обзавеждането се делеше на купено по обикновения начин и купено по „втория начин“, „с връзки“, „корекомско“.
Апартаментите ни бяха еднакви и скромни, но въпреки това ни беше уютно.
