България се нарежда сред страните с най-ниски нива на недостатъчно използване на жилищния фонд на територията на Европа. Това показват данните от последния анализ на Евростат, представен от БГНЕС.
У нас едва 15,8% от населението обитава домове, които се считат за прекалено големи спрямо нуждите им.
В момент, когато Старият континент се сблъсква с ескалираща жилищна криза и остър недостиг на достъпни имоти, България изпъква като държава, в която наличното пространство се усвоява сравнително ефикасно. Статистиката разкрива, че само 15,8% от българите живеят в имоти с повече спални от реално необходимите – показател, който е значително под средното ниво за Европейския съюз, възлизащо на 33,4%.
По този критерий страната ни попада в групата с най-ниски нива на излишно жилищно пространство, редом до Словакия, Полша, Литва и Италия. Сред съседите ни по-малки стойности са регистрирани единствено в Румъния (8,1%), Сърбия (8,2%), Турция (10,3%) и Гърция (12,5%), докато Хърватия е с 14,7%, а Северна Македония със 17%.
Данните очертават ясно разграничение между Източна и Западна Европа. Докато в източните и югоизточните региони делът на хората с прекалено големи жилища остава сравнително скромен, в редица западни държави този процент надхвърля половината от населението.
На противоположния полюс е Кипър, който е лидер в класацията с 69,4%. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%. Нива над 50% се наблюдават още в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Според Евростат понятието за недостатъчно използване на жилището се прилага, когато броят на спалните надвишава нуждите на домакинството. Това явление често се среща при възрастни хора, които остават в семейните имоти след като децата им са поели по своя път.
Въпреки че милиони европейци разполагат с повече площ, отколкото им е нужна, експертите предупреждават, че това не е основният двигател на жилищната криза. Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA), посочва като по-сериозни фактори недостига на достъпни имоти, слабите инвестиции в социално строителство и превръщането на жилищата в чист инвестиционен актив.
От организацията подчертават, че санкциите срещу собственици на големи жилища не носят резултат при липса на достатъчно алтернативи. Като пример се сочи Великобритания, където въведеният през 2013 г. данък върху спалните не доведе до очакваното освобождаване на жилищен фонд.
Статистиката потвърждава, че собствеността е решаващ фактор. Докато едва 14,2% от наемателите живеят в твърде големи жилища, при собствениците този дял достига 40,5%. Най-често излишни стаи се откриват в домакинства от един или двама души, както и при семейства без деца. По-високите доходи също корелират с по-голяма вероятност за обитаване на по-обемни жилища.
Въпреки всички различия, България остава в групата на държавите с най-ниско ниво на недостатъчно използване на жилищния фонд в Европа, което ни държи далеч под средните европейски стойности.
Източник: dnesplus.bg
