Петкратната световна и шесткратна европейска шампионка по борба слез от тепиха през 2016 и заживя живота, който лагерите и състезанията години наред й отнемаха. Но въпреки това късметът да създаде семейство продължава да я заобикаля.
Откакто свали трикото, тя се установи в Сливен, където създаде клуб “Станка Златева”. Залата, построена преди 3 години на терен, предоставен безвъзмездно на спортистката от общината, се използва основно за тренировъчна и състезателна дейност по борба.
Изборът на Златева да остане в града под Сините камъни, за да предава на младите своите умения в борбата обаче отново се оказа за сметка на личния й живот.
“Попаднах в град на хайдути. Трудно е да срещнеш човек, който да гледа в една посока с теб. Мен ме гледат с респект и уважение, никой не иска да те опознае такъв, какъвто си, а иска да се докосне до теб заради това, че си някой. Което е много лошо… А моята мечта е да имам семейство и деца, та нещо да остане и за тях”, огорчена е Станка, че не може да случи на партньор.
Откакто сме в изолация Златева или усъвършенства уменията си в кухнята, или влиза в ролята на доставчик на провизии за майка си в Крушаре.
“Експериментирам всеки ден – салати, пържолки – дали на тиган или на скара, макарони – правя ги с риба, със зеленчуци. Като цяло се справям. Хляб не ям, не пия газирано. Не ме интересува как изглеждам, дали някой ще ме хареса или не. Почивам си физически и психически.
Само да не стане дълго и да вземе да ми хареса, после трудно се излиза от това положение нищо да не правиш, да нямаш ангжименти. Иначе майка ми е на село, добре е, изпълнявам поръчките й, нося й лекарства, храна – доставчик на всичко съм”, разкрива Станка.
