Секновение, известно още като „Обсечение“, заема особено място в българския народен календар. Този ден бележи повратната точка между лятото и есента, като съчетава в себе си древни народни вярвания за промените в природата и християнската почит към отсичането на главата на св. Йоан Кръстител.
Според народните представи Секновение се счита за „тежък празник“ и „лош ден“, през който трябва стриктно да се спазват определени забрани. Смята се, че именно тогава времето започва да захладнява, а митичните същества, населяващи природата, се оттеглят.
Името на празника идва от поверието, че на този ден „денят и нощта се стигат“, тоест стават равни по продължителност. Това е моментът, в който лятото символично „се сече“ и отстъпва място на есента. Водата в реките започва да изстива, което прави Секновение ясна граница между двата сезона.
Старите хора вярвали, че на Секновение змиите и гущерите се прибират в леговищата си за зимния период. Заедно с тях се скриват и самодивите, и другите природни демони. Този процес на оттегляне на влечугите и митичните същества подсилва усещането за опасност, която носи този преходен период.
Традицията повелява, че на този „тежък празник“ не бива да се работи и не трябва да се започва нищо ново. В миналото в някои краища на страната са палели огньове през нощта, за да се предпазят от зли сили. Единствената позволена дейност е била събирането на диви плодове като дренки и киселици за зимнина, след което всяка работа се преустановява.
Една от най-строгите забрани е свързана с храната – на Секновение не се яде нищо с червен цвят, включително дини, ябълки, домати, нито пък се пие червено вино. Това поверие е пряко свързано с християнската история за мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител, където червеното символизира пролятата кръв на светеца.
Важно е да се знае, че на този ден не трябва да се влиза в реки и открити водоеми. Вярва се, че водата вече е „сечена“ и е станала студена, а къпането в нея може да доведе до това човек да се „пресече“.
Православната църква отбелязва на този ден отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. Празникът е известен още като „Св. Йоан с отсечена глава“ или „Църн св. Йоан“. Това е вторият летен празник на светеца след Еньовден, който чества неговото раждане. В народната традиция денят се нарича и „Иван-Коприван“, заради легендата, че отсечената глава на светеца била хвърлена в коприва.
Секновение остава празник на прехода, бележещ края на лятото. В християнската традиция трите празника на св. Йоан Кръстител образуват цикъл: раждане на Еньовден, кръщение на Ивановден и смърт на Секновение. На същия ден в България се почитат и Светите Седмочисленици – Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Източник: zajenata.bg
