България се изправя пред сериозно икономическо предизвикателство, отчитайки най-високата инфлация в еврозоната за месец април – 6,2% на годишна база. За сравнение, средните нива във валутния съюз се движат около 3%. Ситуацията бе анализирана от експерти, които очертаха възможните стъпки за стабилизиране на финансовата система.
Рецептата на доц. Ножаров: Консервативен бюджет и банкови ограничения
Икономистът доц. Щерьо Ножаров подчертава, че макар инфлацията ни да е рекордна спрямо еврозоната, тя все пак не е най-високата в рамките на целия Европейски съюз. Решението според него се крие в приемането на силно рестриктивен бюджет за 2026 година. Ножаров предлага държавните разходи да бъдат ограничени до около 38% от БВП, като се следват стриктно европейските фискални правила.
Като допълнителна мярка икономистът посочва затягането на банковите буфери. Целта е да се ограничи кредитирането чрез по-строги изисквания към финансовите институции, без да се налага директна намеса в лихвените проценти.
Деян Василев: Премахване на автоматичните разходи в публичния сектор
Финансовият анализатор Деян Василев акцентира върху вътрешните проблеми на държавната хазна. Според него автоматичното повишаване на заплатите в публичния сектор действа като „скрит проинфлационен механизъм“, който трябва да бъде премахнат. Той е категоричен, че е нужна оптимизация на администрацията и пресичане на неефективните държавни харчове.
Василев също така критикува настоящата роля на Българската банка за развитие. Той смята, че тя трябва да се върне към основната си функция – подкрепа на частния бизнес, вместо да финансира публични проекти.
Синдикален натиск и структурни бариери
Експертите са единодушни, че основни пречки пред реформите са автоматичните разходни механизми в сектори като образованието и вътрешната сигурност. Тези механизми трудно се ограничават поради силния синдикален натиск, въпреки че според икономистите те противоречат на фундаменталните принципи на публичните финанси.
Източник: petel.bg
