Българските домакинства продължават да теглят кредити с безпрецедентни темпове, като общите задължения към банковия сектор достигнаха внушителните 29.866 млрд. евро към края на март 2026 г. Това представлява солиден скок от 20.8% спрямо същия период на предходната година, сочат последните официални данни на Българската народна банка.
Основният двигател на тази кредитна експанзия остава мечтата за собствено жилище. Ипотечните заеми отбелязват забележителен годишен ръст от 27.5%, достигайки обем от 17.616 млрд. евро. Само в рамките на месец март банките са отпуснали нови ипотеки за 629.1 млн. евро, което е с 15.6% повече спрямо февруари. Повишеният интерес е подкрепен от факта, че условията за покупка стават все по-привлекателни – средният лихвен процент по жилищните заеми се е понижил до 2.45%, а годишният процент на разходите (ГПР) пада до 2.77%.
Тенденцията се усеща осезаемо и на регионално ниво. В Пловдив например, въпреки лекото свиване на общия брой имотни сделки, се отчита абсолютен рекорд при банковото финансиране – почти всяка втора продажба вече се осъществява с ипотека. Над 42% от всички покупки в града са реализирани със заем, което е сериозен скок спрямо предходната година. Експертите обясняват този бум с покачващите се цени на жилищата след приемането на еврото и достъпните банкови условия.
За разлика от жилищните кредити, потребителските заеми стават по-скъпи, но това не спира купувачите. Обемът им нараства с 13.2% на годишна база до 11.260 млрд. евро. Средната лихва по тях се е покачила до 8.62%, а ГПР достига 8.92%. В същото време се наблюдава поевтиняване на краткосрочното финансиране – лихвите по овърдрафта и кредитните карти отчитат лек спад.
Въпреки сериозния кредитен бум, българите продължават активно да пестят. Депозитите на домакинствата отчитат впечатляващ ръст от 19.9% на годишна база, достигайки рекордните 55.702 млрд. евро. Тези данни показват, че макар склонността към задлъжняване да е висока, финансовите буфери на населението също се увеличават значително.
Източник: petel.bg
