Историята на българското предприемачество познава редица забележителни индустриалци, но малцина могат да се похвалят с биография, достойна за мащабна холивудска продукция, каквато притежава полковник Велизар Пеев. Мъжът, който научи българите да се наслаждават на шоколада, всъщност не прекарва ранните си години сред захарни изделия, а по суровите бойни полета. Като изключителен военен стратег, завършил Военното училище в София и Военната академия в Санкт Петербург, той демонстрира смелост по време на Сръбско-българската война през 1885 г. След политически сътресения с властта по това време обаче, офицерът е принуден да напусне армията. Вместо да се откаже, той решава да започне нова битка – този път на икономическия фронт срещу скептицизма на пазара.
През 1901 г. Велизар Пеев залага семейната си къща в София, за да набере капитал за начинание, което мнозина по това време смятат за пълно безумие. Той заминава за Франция, където, криейки титлите си, започва работа като обикновен работник в шоколадова фабрика, за да усвои тънкостите на производството. Завръща се в България заедно с френски майстор технолог и модерни австрийски машини, като отваря първата шоколадова работилница у нас, разположена в близост до Лъвов мост.
Реакцията на тогавашното консервативно общество е меко казано шокираща. Шоколадът е посрещнат с огромно недоверие. Някои свещеници дори го проклинат от амвона, определяйки го като „гнусно дяволско творение“, целящо да развали морала на правоверните християни. Повечето хора дори не са знаели какво представлява продуктът – фабрикантът получавал писма от провинциални учители, които сериозно питали дали това чудо се яде с лъскавата опаковка или без нея.
С непоколебима воля и иновативни маркетингови методи, Пеев започва да налага своя бранд. Първоначално разнася сладките изделия с каруца, но скоро бизнесът се разраства и той закупува един от първите закрити брандирани автомобили в София. Успява да промени вкусовете на българите, а неговите шоколадови блокчета и бонбони започват да печелят златни медали на престижни изложения в градове като Париж, Берн и Виена.
Най-големият триумф настъпва, когато Велизар Пеев получава титлата „Официален придворен доставчик“. Неговата легендарна луксозна бонбониера в дървена кутия, известна като „Царска“, става неизменна част от официалните балове и приеми в двореца на княз Фердинанд и по-късно при цар Борис III. Качеството на българския шоколад по нищо не отстъпва на това на швейцарските и френските майстори.
През 20-те години на миналия век фабрикантът, заедно със своя син, решава да изведе производството на европейско ниво. Те избират дефилето на река Искър и изграждат огромна, модерна за времето си фабрика в град Своге, за да използват водната енергия за своите машини. Бизнесът процъфтява до 1947 г., когато фабриката е национализирана от комунистическия режим и преименувана на „Република“.
Въпреки всички исторически обрати, основите, положени от „шоколадовия полковник“, се оказват по-силни от времето. И днес заводът в Своге продължава да произвежда шоколад, а Велизар Пеев остава в историята като визионерът, който превърна военната дисциплина в най-сладката българска приказка.
Източник: standartnews.com
