На 24 април 1877 година в Кишинев се случва събитие, което ще промени съдбата на Балканите завинаги. Руският император Александър II полага своя подпис под документ, който поставя началото на Руско-турската освободителна война. Този акт е лаконичен и тържествен, но носи в себе си един исторически парадокс: в целия му текст никъде не се среща думата „българи“.
Дипломатическата маска на една империя
Липсата на директно споменаване на българския народ в манифеста не е случаен пропуск, а премерен дипломатически ход. Императорът и неговият канцлер княз Александър Горчаков са били наясно, че ако превърнат войната в чисто етнически конфликт, това би предизвикало острата реакция на останалите европейски монархии. Великобритания и Австро-Унгария вече са наблюдавали действията на Русия с огромно подозрение. Затова официалният език на документа говори за „угнетеното християнско население“ – формулировка, целяща да представи конфликта като хуманитарна мисия за християнска солидарност, а не като империалистическа експанзия.
Думите, които убедиха императора
Зад кулисите на официалната дипломация обаче истинските мотиви са били далеч по-ясни. Часове преди историческия акт, военният министър Дмитрий Милютин произнася решителна реч пред императора. Той заявява, че Русия няма право на пасивност, защото всички поробени християни гледат на нея като на „месия“. Този момент на искреност, останал в сянката на официалните архиви, е бил преломната точка, която убеждава Александър II да подпише, въпреки огромната цена на предстоящата война.
Кишинев – третата люлка на българската държавност
Днес Кишинев е столица на независима Молдова, но в българската история той заема място, равностойно на Плиска и Търново. Именно там се е намирала щабквартирата на армията и пак там са утвърдени правилата за Българското опълчение. Докато дипломатите са внимавали с думите в официалните текстове, на терен вече са се сформирали първите шест дружини от мъже, които по-късно ще пролеят кръвта си при Шипка и Плевен. В странната геометрия на историята, ние се „раждаме“ за трети път чрез документ, в който бяхме споменати анонимно, но който ни върна на световната карта.
Източник: plovdiv24.bg
