Наскоро Лили Димкова навърши 94 години. Тя е родена на 16 юли 1932 г. и е единствената дъщеря на любимия на народа лечител Петър Димков (1886-1981). Лили е забележителна българска художничка, сценограф и езотерик, чийто стил е уникален и дълбоко свързан с идеите на Бялото братство и учението на Петър Дънов. И днес тя живее уединено, близо до Бога, с взор, отправен към израстването и подхранването на Духа. В книгата „Петър Димков – моят баща“ (издадена през 2006 г.) и свои интервюта през годините тя е споделила най-ценните заръки, дадени от баща ѝ, които и до днес спазва с благоговение.
Ето някои от основните препоръки в завета на Петър Димков към дъщеря му и към българите по отношение на прошката и намесата в чуждия живот: „Ако има нещо, за което да простиш – прости! Ако има нещо, което би ти помогнало да разрешиш даден проблем – разреши го, но с любов, с доброта“. Той е съветвал да не критикуваме, защото критиката е разрушителна. Често се греши, като се дават съвети и се интервенира в живота на другите, което не бива да се прави, ако човекът сам не е поискал помощ. Оплакването също е смятано за безсмислено натоварване на другите. Ако човек има нещо лошо или гнявно за казване, препоръката е да излезе на балкона и да го каже на вятъра.
По отношение на сутрешната благодарност, Петър Димков е вярвал, че здравето започва с първата мисъл сутрин. Той е учел дъщеря си, че благодарността е най-силният щит срещу болестите и бедите. Всяка сутрин той е благодарил на Бога за новия ден и възможността да Му служи. Лили споделя, че е научена, че веднага след ставането трябва да се благодари на Бога за Живота, за милостта, с която ни е обсипал, и за хубавите мисли и чувства, които ни е изпратил.
Урокът за любовта е бил изключително важен. Лили Димкова описва как баща ѝ е гледал на света не чрез егото, а през призмата на чистото Божествено начало у всеки човек и творение: „Ние трябва да се изпълним с вяра, с надежда, тогава ще дойде упованието, а то е сила, спокойствие“. Таткото ѝ я е учел, че с любов трябва да се обръщаме към всичко – и към хора, и към животни, и към растения. Най-важното е човек да обича, а не просто да чака да бъде обичан.
Връзката между лошите мисли и болестите е била в центъра на неговата практика, тъй като Петър Димков е лекувал не просто симптомите на физическото тяло, а първопричината в душата. Според него болестите са резултат от отрицателните ни мисли, състояния и лъжата. За да бъдем здрав народ, трябва да се придържаме към положителното и доброто. Пеенето също е било считано за много важно за здравето. Баща ѝ е започвал деня си с тананика и е съветвал никога да не бъдем намръщени или озлобени. При тъга е препоръчвал да се вгледаме в очите на дете, което винаги носи усмивка – нещо прекрасно, което е в дефицит днес.
С пеенето е свързан и един от най-впечатляващите спомени на Лили Димкова, касаещ миналото на баща ѝ като войник и офицер, участвал в три войни и раняван осем пъти. Веднъж, след тежко раняване в коремната област, се е наложила спешна операция на бойното поле без никаква упойка. Тогава Димков е казал на хирургите да започват без колебание и е започнал да пее с пълен глас, за да надмогне физическата болка. С песен той е преодолял операцията и е дал пример на останалите ранени войници да не се оплакват и да вярват в силата на духа.
Като формула за здраве, лечителят е твърдял, че самовнушението е един от най-древните методи за себелечение. Димков е научил дъщеря си всяка сутрин в полусънно състояние и всяка вечер преди заспиване да казва шепнешком по 20 пъти фразата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре се чувствам“. Той е вярвал, че това изречение прониква право в подсъзнанието и постепенно подобрява състоянието на целия организъм. Петър Димков е вярвал, че животът ни може да бъде много по-приятен, а здравето по-крепко, единствено чрез спазването на тези древни и лесни правила, които той е завещал.
Източник: standartnews.com
