Огромна трансформация се наблюдава при бащините имена в България. Все по-често нашите сънародници решават да се откажат от традиционните наставки, завършващи на -ов/-ова, -ев/-ева, -ав/-ава, -ски/-ска или -ин/-ина. Вместо класическото изписване като Стела Петрова Иванова, все по-често срещаме варианти като Стела Петър Иванова или Петко Илиян Петков.
Този процес на латинизиране на българските бащини имена е тенденция, която добива сериозна популярност през последните години. Езиковедът доц. Владислав Миланов коментира в ефира на Радио „Фокус“, че едно от основните обяснения за този феномен се крие в нарастващата свобода при избора на лични имена.
„Тази свобода сякаш се прехвърли и върху начина, по който се записва бащиното име на детето. Решението на родителите в последните години е продиктувано както от подражателство, така и от една според мен криворазбрана модна тенденция. Те вярват, че така поставят по-голям акцент върху името на родителя, но не осъзнават, че съществува традиция в именуването, а това може да доведе до административни проблеми в различни институции и специфични казуси“, обяснява доц. Миланов.
Според него твърде голямата свобода, съчетана с невинаги осмислената отговорност на родителите, е причината все повече млади хора да търсят промяна на имената си по съдебен път. Езиковедът смята, че би било добре да съществува унифициран стандарт, но категорично се противопоставя на законодателни решения, които да ограничават българския език.
„Езикът не може да бъде затворен в рамките на закон. Общество, което не уважава литературата, не чете и пренебрегва училищното образование, няма как чрез законодателни инициативи да изгради уважение към собствения си език“, категоричен е доц. Миланов. Въпреки тези промени, той отбелязва, че все още се запазва традицията децата да бъдат кръщавани на близки и роднини, както и практиката да се избират имена с благопожелателно значение.
Източник: standartnews.com
