Режисьорът и сценарист Васил Жечев сподели ужасяващ разказ за сектата на Ивайло Калушев, като едновременно с това насочи тежки обвинения към политическите формации „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
В публикация във Фейсбук той заяви, че тези партии вече са с отпаднала необходимост. Според Жечев, след приключването на определени процеси, те са се превърнали от публични държавни структури в частна държавна собственост, която подлежи на разпоредителни действия като продажба, замяна, отдаване под наем или концесия. Той добави, че разделянето им е част от точно този процес.
Авторът на поста смята, че единственото, което ги държи, е илюзията, че Гюров като кандидат-президент е общо решение на проблемите им. Това според него пречи на ДБ и ДСБ да осъзнаят информацията, която идва от десетките жертви на сектата на Калушев.
За да докаже думите си, Жечев разказва историята на един свой съученик. Двамата са приети в София по едно и също време, но в различни университети – Жечев в Художествената академия, а неговият приятел в друго заведение. През първите две-три години те са прекарвали вечерите си в Студентски град, докато един ден съученикът му внезапно не изчезва.
Седмица по-късно те се срещат в денонощното заведение „Блейз“ до мавзолея на Батенберг. Момчето разказва, че вече живее на квартира в района на Графа. Това изглежда странно на Жечев, тъй като приятелят му е бил в скромно финансово положение. Оказва се, че той се е запознал с един „готин пич“ на улица Билкова, който му е предложил стая в нает таван на Графа, като условието е било само да плаща тока.
По-късно Васил Жечев посещава мястото и вижда стая, която е била колкото две легла, с мансарда, от която е протечала вода при дъжд. Съученикът му разказва, че в общото помещение на компанията са чели Карлос Кастанеда, консумирали са гъби и джойнтове и са правили ритуали в кръг. Те дори са се опитали да убият с мисълта си котка, поставена в центъра на ритуала, под ръководството на техния „хазяин“.
Поради интереса на момчето към историите за Дон Хуан и Кастанеда, Жечев първоначално не обръща голямо внимание, смятайки го за типичен мистицизъм за епохата. Той се е запознал само бегло с този „хазяин“ при едно кратко посещение.
Една вечер обаче съученикът му се появява в Студентски град в състояние на пълно обезумяние. Той е помолил Жечев да се изкъпе и да остане да спи. Васил забелязва, че дънките на момчето са скъсани отзад. Приятелят му, който е бил изключително красив, рус, с големи сини очи, на следващия ден си тръгва и повече не се появява.
След няколко месеца Жечев се опитва да го открие на тавана на Графа, но там вече няма никой. По-късно той отново среща „хазяина“ на улица Билкова и го пита за съдбата на съученика си. Човекът го поглежда студено, като змия, и без никаква емоция изрича: „Ама, той още жив ли е?!“
След още известно време Жечев научава, че момчето се е върнало в родния си град. От майката на приятеля си той разбира ужасната истина – момчето е било изнасиляно и е избягал от компанията в тавана на Графа. След този травматичен случай у него се отключва шизофрения.
Човекът, който е бил техен „хазяин“, се е оказал да бъде Иво Калушев. Жечев завършва разказа си с критика към „Продължаваме промяната“, твърдейки, че те не само са прикривали този човек, но са настоявали да съгласуват своите кандидат-депутатски листи с него.
Източник: standartnews.com
