Придобиването на шофьорска книжка по времето на социализма в България представляваше дълъг, сериозен и строго регламентиран процес, който отнемаше между 3 и 6 месеца в зависимост от категорията. Спецификите на тогавашната система и спомените за шофьорските изпити сподели шофьор в социалните мрежи във връзка със зачестилите тежки катастрофи напоследък.
По онова време придобиването на правоспособност беше значително по-трудно. За разлика от днешните курсове, обучението беше продължително. Продължителността зависеше основно от категорията: за категория „В“ (любителски курс) обучението продължаваше точно 3 месеца, докато за категория „С“ (професионален курс) бяха необходими цели 6 месеца.
Причината за този дълъг период се криеше в огромния обем материал и високите изисквания, които днес до голяма степен са отпаднали. Теоретичното обучение не включваше просто назубряне на листовки. Курсистите изучаваха подробно устройството на автомобила, включително двигателя, скоростната кутия и съединителя. Всеки кандидат трябваше да знае как функционира машината и как да отстранява основни повреди на пътя.
Практическата подготовка също беше на друго ниво. Преди да излязат в реалния трафик, кандидатите прекарваха десетки часове на специализиран полигон. Там се отработваха до съвършенство елементи като потегляне под наклон, паркиране в гараж на заден ход, „змейка“ и правилно маневриране. Часовете по реално градско и извънградско кормуване бяха значително повече от сегашните стандарти.
Изпитната система също беше изключително строга. Изпитите се провеждаха от инспектори на КАТ и ОСО. Имаше вътрешни и външни изпити, както по теория, така и по практика. Скъсването на изпит автоматично означаваше връщане назад в обучението и изчакване с месеци за насрочване на нова дата.
Източник: plovdiv24.bg
