Най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация е успешно прекратена. В рамките на пет години хакери са поддържали скрит достъп до държавни мрежи, като са успели да източат най-малко 130 гигабайта информация, което се равнява на над 62 милиона страници документи. Това обяви на брифинг министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Той информира още, че е изпратил сигнал до прокуратурата относно действията и бездействията на държавните органи през този дълъг период.
По негови думи неоторизираният достъп е започнал през 2021 г., като нападателите са проникнали в инфраструктурата, чрез която институциите обменят документи и данни. Те са се придвижвали между различните компоненти на системите и са събирали чувствителна информация, свързана с работата на държавата. „Става въпрос за дългогодишна активност. В продължение на пет години атакуващите са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация. Това е най-продължителният и най-мащабен известен случай на кибершпионаж срещу български институции“, категоричен бе Василев.
Министърът подчерта, че цел на атаките са били държавни системи за обмен на документи, като проверките до момента не са открили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани. Пробивът е установен през август след внедряването на новата национална система за киберсигурност. Тогава министерството съобщи за засечен неоторизиран достъп до административни мрежи и започна мащабно техническо разследване. Според Василев атаката е останала незабелязана по време на управлението на редица правителства, тъй като използваните дотогава средства за защита не са функционирали като единна интегрирана система.
След откриването на пробива е сформирана междуведомствена работна група с участието на министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност. В разследването са се включили още „Информационно обслужване“ АД, експерти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
Министърът уточни, че междуведомствената група е изпълнила одобрен от Съвета по киберсигурност план в три последователни етапа, включващи установяване на мащаба, изолиране на средата и окончателно премахване на атакуващите от държавните системи. Работата по укрепването на защитата продължава, като се отстраняват слабости, въвежда се по-строг контрол върху администраторските акаунти, а националната система за киберсигурност се разширява към 28 общински и областни администрации. Предвижда се също разработването на национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността.
Освен това Иван Василев обяви, че Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейската цифрова самоличност. С него се създава националната правна рамка за въвеждането на европейския цифров портфейл в България. Новият инструмент ще позволи на гражданите сигурно да заявяват, съхраняват и представят данни за самоличността си, което ще намали административната тежест. Правителството се стреми законът да бъде приет от Народното събрание до края на годината, а гражданите могат да се информират за нововъведенията на специализирания портал wallet.gov.bg.
Източник: dnesplus.bg
