Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България.
Това е уникален български празник. Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година. С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес.
По света студентите празнуват на 17-ти ноември – международен ден на студентите. И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен.
Дотук със статистиката.
През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях. Е, може би, без тази в момента.
Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг. Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти. Няма и няма и да има. Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна.
Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.
Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен. Сега свирят по мачовете или в чалготеката. Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки.
Представяте ли се това да се случи днес. Май – не.
Дано да не съм прав!
През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради „Фашизмът“ на Желю Желев. Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет. Да те окошарат заради книга!
Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а „Фашизмът“ на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка.
Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам. Страшна девалвация има във висшето образование у нас. Затова ми е думата.
Уникална девалвация.
Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм.
И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование.
За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.
Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.
Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти. За съжаление, те не са мнозинство. И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.
Да, точно така – България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната. И това в голяма степен обяснява нещата. Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.
Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси.
Тодор Кръстев, адвокат/коментар във Фейсбук/
