Западна Европа се задъхва от първата голяма гореща вълна за лятото – не заради изненадата, а заради липсата на подготовка. Сгради без климатици, градове от бетон и асфалт, токови пикове, затруднен транспорт и паника при температури, които за други части на света са ежедневие. Обществата, които най-дълго предупреждават за климатичните промени, не са адаптирали нито сградите, нито инфраструктурата си към едно от най-предвидимите им последствия – горещите вълни. Това написа енергийният експерт Боян Рашев във Фейсбук.
Бях в Лондон, когато над Западна Европа се стовари първата голяма гореща вълна за това лято. Само за ден градът премина от обичайното британско спокойствие към почти паническа атмосфера. Транспортът започна да се затруднява, училищата затвориха, в хотелите и ресторантите настъпи хаос, а хората отчаяно търсеха прохлада от малки портативни вентилаторчета.
Климатизацията на огромната зала Olympia, където се провеждаше ARC Conference 2026 г., бързо достигна капацитета си за ужас на англичаните. Реакцията на гостите от Тексас и Австралия беше безценна: „На кой свят живеете в Англия?“ Масово поклащаха глава – за тях подобни температури навън са ежедневие, но очакванията им за вътрешността на сградите са различни.
Най-големият проблем се оказа не самата жега, а тоталната липса на подготовка за нея. Западна Европа – особено Великобритания, Франция и Германия – продължава да живее така, сякаш горещите вълни са само в новините. А откакто се помня непрекъснато обясняват, че глобалното затопляне води до такива.
Защо тогава няма никакви действия? Огромна част от жилищата, офисите и обществените сгради нямат климатизация. Дори новите сгради масово са проектирани така, че да пропускат максимално количество слънчева светлина – чудесно решение за мрачната британска зима, но истинско мъчение през лятото. Милиони хора буквално се пържат в собствените си домове.
Навсякъде по света климатизацията отдавна е основният инструмент за адаптация към високите температури. Между 30-ия градус северна и 30-ия градус южна ширина нормалният живот би бил практически невъзможен без нея. Тя е същото, което отоплението е през зимата – само с обратен знак. И въпреки това Европа продължава да гледа на климатиците едва ли не като на нежелан лукс.
Веселбата не свършва дотук. Именно в разгара на горещата вълна в Лондон беше прекратена конференция, посветена на климатичната адаптация – трудно е човек да измисли по-ироничен символ на европейската шизофрения по темата. Почти по същото време стана ясно, че в сградата на Европейската комисия климатизацията е била ограничена до седмия етаж, докато кабинетите на комисарите остават приятно охладени. Очевидно правилата за икономии не важат еднакво за всички.
Жегата отново постави под огромно напрежение и европейската електроенергийна система. Цените на електроенергията достигнаха едни от най-високите си нива за годината, вкл. над 1000 евро/MWh в Белгия. Вятърът отслабна, слънцето естествено изчезва вечер точно когато потреблението достига своя максимум, водните запаси са ограничени, а част от ядрените централи работят с намалена мощност заради затоплените реки, които не са в състояние да ги охладят. Резултатът е добре познат – газовите и въглищните електроцентрали отново се превръщат в незаменимия източник на електроенергия за спасяването ни в жегите.
Да, зачестяването на горещите вълни е едно от малкото проявления на глобалното затопляне, които статистиката убедително потвърждава. Но също толкова очевидно е и друго – огромната разлика между температурите в центровете на големите градове и околните зелени площи или провинцията. Бетонът, асфалтът и липсата на дървета често добавят над 10 градуса към иначе високите температури. Можем много да направим, за да избегнем най-силната жега.
За мен лично възниква интересният въпрос: как така именно обществата, които най-отдавна предупреждават за опасностите от климатичните промени, се оказват толкова неподготвени за едно от най-предвидимите им последствия? Ако наистина са вярвали, че горещите вълни ще зачестяват, защо не адаптираха сградите, градовете и инфраструктурата си?
Още по-странно е друго. Всяко лято милиони северноевропейци с нетърпение заминават на почивка в Испания, Италия или Гърция – аз не си го причинявам през юли и август – където доброволно и с удоволствие прекарват седмици при температури над 40 градуса. Но когато подобна жега се появи за няколко дни в собствените им държави, реакцията е като при природно бедствие.
Истинският проблем не е, че Европа става по-топла. Истинският проблем е, че твърде дълго пренебрегвахме адаптацията, докато говорехме основно за намаляване на емисииите. Адаптацията е най-логичната първа стъпка. Тя е проява на здрав разум. И колкото по-рано Европа осъзнае това, толкова по-малко драматични ще бъдат следващите горещи вълни.
Източник: dnesplus.bg
