Според ново проучване, домашните врабчета в Европа са с 247 млн. по-малко, отколкото през 1980 г., а други някога повсеместно разпространени видове птици са претърпели огромни спадове в популацията си, съобщава „Гардиън“.
За по-малко от 4 десетилетия е изчезнала всяка шеста птица – общо 600 милиона гнездящи птици. Сред често срещаните видове, които са изчезнали от небето, са жълтата овесарка (97 млн. по-малко), скорците (75 млн. по-малко) и чучулигата (68 млн. по-малко).
Проучването на учени от RSPB, BirdLife International и Чешкото дружество по орнитология анализира данни за 378 от 445 вида птици, обитаващи страните от ЕС и Великобритания, като установява, че общото количество на гнездящите птици е намаляло с между 17% и 19% между 1980 и 2017 г.
Домашното врабче е най-силно засегнато, като е загубило половината от популацията си, докато при близкия му роднина, дървесното врабче, се наблюдава спад от 30 милиона птици. И двата вида са намалели поради променящите се земеделски практики, но домашните врабчета са изчезнали и от много градове по причини, които все още не са установени, но вероятно включват недостиг на храна, болести като птича малария и замърсяване на въздуха.
На територията на България се срещат 4 вида – най-широко разпространено е домашното врабче, а по селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче и сравнително новорегистрираният вид с ниска численост — испанското врабче, пояснява БГНЕС.
“Нашето изследване е сигнал за реална заплаха от изчезване и за “тиха пролет”, казва Фиона Бърнс, водещ автор на изследването и старши учен по опазване на околната среда в RSPB.
Бърнс заяви, че срещата на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през следващата година е от решаващо значение за създаването на стабилна рамка за предотвратяване на изчезването и възстановяване на изгубеното изобилие на много видове:
“Нуждаем се от трансформиращи действия в цялото общество, за да се справим заедно с кризите, свързани с природата и климата. Това означава да се увеличат мащабите и амбициите на природосъобразното земеделие, опазването на видовете, устойчивото горско стопанство и рибарство и бързото разширяване на мрежата от защитени територии.”
Броят на 11 вида хищни птици се е увеличил повече от два пъти от 1980 г. насам, като соколът скитник, блатен хариер, мишелов, орел змияр и скален орел, въпреки че тези видове са сравнително редки и затова популациите им все още са предимно малки.
Мащабът на загубите и видовете изчезващи птици са сравними с намаляването на популациите в Северна Америка, където от 1970 г. насам са изчезнали 3 млрд. птици.
