Стереотипите ни пречат да живеем така, както ни се иска. Но при някои хора творческият потенциал е толкова силен, че преминава всички граници и им позволява да бъдат този, който искат.
Точно това е историята на този наистина талантлив майстор, който със златните си ръце сам превърнал селския си дом в царски палат.
За съжаление вече не е между живите, а повечето от неговите творения днес могат да бъдат видени само на снимка.
Владимир Акулов започнал да майстори още като дете – от дърво изрязвал играчки, статутки и всякакви други малки предмети. След това ги продавал и така с майка му успявали да преживяват в тежките времена.
Докато служел в армията, Владимир станал очевидец на цунами и единственият спасил се от него през 1952 година. Вълната го завлякла в морето, но щастливецът бил забелязан от екипажа на преминаващ наблизо кораб.
След като завършил службата си, Владимир започнал да се занимава с дърворезба. В началото това били малки детайли за украса на дома, но по-късно сам майсторил мебели.
Самият той имал доста труден, бунтарски характер. Когато настъпил тежък период в цеха за мебели и работниците вече не ги устройвали заплатите им, както и условията на труд, той започнал стачка.
Слуховете за това стигнал до Москва. Нещата уж били оправени, но малко по-късно го затворили за четири години по лъжливо обвинение – уж, че блъснал човек с мотора си.
В затвора веднага разбрали за златните ръце на майстора и опитвали да го устроят на работа във вилите на висопоставените съветски чиновници.
Владимир отказал, заради които имал немалко проблеми, включително и побои. Затова и излязъл на свобода с разклатено здраве.
Владимир се женил четири пъти. Едната му съпруга починала, останалите го напуснали, не издържайки на тежкия му характер. От различните жени той имал две деца – момче и момиче.
Бащата на Владимир бил прост бояджия по професия, но умеел с невероятна точност да възпроизвежда картините на велики художници.
Затова и в интериора на замъка, който строил, той използвал творби на баща си, както и произведения на приятеля си – художникът Виктор Курус.
Така през 70-те години Владимир започнал да превръща дома си в мини Ермитаж. След като го посетил веднъж, той запомнил много от картините и експонатите и ги възпроизвел в дома си. Например, имал умалено копие на трона на Екатерина Велика.
Когато мечтата на талантливия мъж била изпълнена и двореца завършен, новината за чудната къща се разнесла не само из Съветския съюз, но и в Европа.
В дома му се пази тетрадка с отзиви, където могат да бъдат намерени записи на френски, немски, английски и други езици.
Немците дори го канели при себе си, за да предаде тайната на майсторлъка си на другите.
Предлагали му да си устрои школа където иска – в Съветския съюз или Германия.
В този момент Владимир попаднал в полезрението на местните чиновници, които го накарали да откаже на немците и му обещали, че сам ще си направи собствена школа, дори му показали готово помещение.
Но в момента, в който прекъснал преговорите с чужденците, чиновниците просто му се изсмели и му казали, че нямат пари за това.
Вероятно това било причината Владимир да се срине.
Известно време той учил още младите мъже на своя занаят в дома си, но после захвърлил всичко и започнал да пие.
Появили се и приятели – алкохолици, а и синът му обичал да си пийва.
Постепенно бляскавият, царски палат започнал да се занемарява и да пустее, станал мръсен и неподдържан.
А и самият Владимир влачел там бездомни кучета и котки, които също не допринасяли за чистотата.
Майсторът починал на 83 години, а синът му постепенно разпродал творбите на баща си, за да си купува пиене.
Днес от красивата къща не е останало почти нищо.
