Младата медицинска сестра К. Б. посвещава всеки свой ден на борбата за човешкия живот, дарявайки надежда и грижи на всеки пациент. Тя не е избрала своята професия, за да бъде обявявана за герой, но един случаен разговор я накара да заговори публично в името на себе си и всичките си колеги.
Всичко започва с една бележка, която една позната подхвърля небрежно: „Просто медицинска сестра“. Думите са прозвучали в магазина, докато К. Б. все още е била в униформа след изморителна смяна. За 18 години стаж тя е чувала това многократно, но този път думите я жегнаха дълбоко.
Нейният отговор е мощен и емоционален. Тя припомня, че е помагала на новородени да поемат първия си дъх и е държала за ръка хора в последните им часове, за да не се чувстват самотни. Тя е утешавала родители, изгубили деца, и е връщала пациенти към живота чрез спешна първа помощ.
„Аз съм очите, ушите и ръцете на лекарите“, споделя тя. От слушането на белите дробове на новородени, за да се установи липса на кислород, до прецизното изчисляване на дозата адреналин или амиодарон, която може да спаси дете при инфаркт – работата на сестрата е критична за оцеляването.
Освен медицинските умения като поставяне на шевове, зашиване на рани и вземане на кръв, тя говори и за огромните лични жертви: пропуснати Коледи, рождени дни на деца и училищни представления, за да се грижи за близките на другите.
В заключение, тя заявява с огромна гордост: „Ако аз съм просто медицинска сестра, то безмерно се гордея с това!“
Източник: zajenata.bg
