Когато свободата стане прекомерна и не е балансирана с отговорност, започва да се превръща в свободия, предупреждава психиатърът проф. Христо Кожухаров. В съвременния свят страховете ни са смесица от вечните човешки тревоги за здравето и сигурността, но към тях се добавя и ново, осезаемо усещане за несигурност. Ако в миналото хората са имали дългосрочен хоризонт и възможност да планират живота си, днес фокусът се измества изцяло върху настоящия момент.
Хората все повече живеят само за „тук и сега“. Макар това да помага за концентрация върху текущите задачи, липсата на дългосрочна перспектива и цели прави личността по-неустойчива. Човек се нуждае от опита на миналото и проекции в бъдещето, за да поддържа психичното си здраве, а това е особено видимо при младите поколения. При тях се наблюдава феноменът на „множеството избори“ – възможностите са почти безкрайни, но това често води до лутане, смяна на специалности и професии, което завършва с усещане за загубено време и непълноценност.
Проблемът с прекомерните избори прониква във всеки аспект от живота – от ежедневните решения до личните връзки. В днешно време раздялата или смяната на работа се възприемат като лесен избор, а не като сериозна стъпка. Мнозина избягват трайното обвързване, търсейки максимална свобода, която без отговорност се превръща в хаос. В този контекст зависимостите придобиват нови измерения. Фентанилът например до голяма степен замени хероина, оказвайки се далеч по-опасен и непредсказуем наркотик.
Нехимичните зависимости също са сериозен проблем, тъй като хората заменят реалните преживявания с виртуални. Комуникацията през екрани и социалните мрежи не може да замени директния контакт, който е от съществено значение за човешката психика. Дори използването на изкуствен интелект като „приятел“ крие рискове, тъй като машините не могат да заместят човешката емоция и емпатия. Проф. Кожухаров подкрепя ограничаването на телефоните в училищата, тъй като психиката се развива чрез усилия, а не чрез лесния достъп до информация.
Напоследък се наблюдават и случаи на дисоциативни разстройства, при които психиката се опитва да се защити от силен стрес, като „изтрива“ болезнени спомени. Пандемията от Ковид-19 остави трайни следи, разклащайки усещането за контрол над живота, а войните допълнително подхранват тревожността. В тази динамична среда бърнаутът се превръща в масов проблем, подсилен от нереалистичните очаквания към медицината. За да се предпазим, проф. Кожухаров съветва да се върнем към реалните разговори, природата и близките хора, вместо да търсим спасение в ирационални практики или социалните мрежи.
Източник: dnesplus.bg
