На ти две лукчета, че нямам да ти върна! Помните ли тези времена?
Носталгията по старите времена винаги ще я има. Не защото е било време на развитие и градация, а защото тези спомени от социализма в България са останали в детското ни съзнание, като предмети и навици от едно безгрижие.
Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките идеи и ценности – дай му игри, дай му топка и колело.
Защо да отричаме миналото?
То е там, за да ни поучава.
Вместо да мразим, можем да го изследваме, да го анализираме и да го помним, за да не се връщаме назад. Много от нас са слушали само истории за опашките за хляб и за недоимъка.
Някои пък все още пазят спомени от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с тайно записаните касетки с рок музика, които се въртели на касетофона.
Дънките от Кореком са мит за нас, новото поколение, но питайте някой по-зрял каква рядка радост са били. А модата в женските списания са в абсолютен разрез с модните тенденции и естетика на тогавашния Запад.
Съпоставяйки двете крайности НРБ, с нейната липса на продукти, и сегашния ни бит, който е препълнен и запълнен с реклами на ненужни вещи и маркетингови стратегии за привличане на клиенти, то тази носталгия със сигурност е здравословна.
Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, като че ли, не съществува, а ако съществува, то тиктакането му идва от твърде далеч.
А вие бяхте ли тогава?
Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче, банани по Нова година и боза от 6 стотинки… и още:
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Весёлые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монета 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пепит“.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зеленчук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на „ловим бримки“.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.
“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията, когато баща/майка ти е направил(а) попара, а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.
