Днес минавайки покрай тази баба й се усмихнах, а тя в отговор ме попита с надежда в гласа дали ще си купя нещичко. Разбира се.
Купих си 2 домата и лук, дадох й 10лв и не поисках ресто. Жената се разплака, сподели ми, че пенсията й е 160лв, от които 75лв са за лекарства, има проблеми със ставите и сърцето. През сълзи ме попита: „Кое по-напред, момиче? Токът, водата, билетчетата за градския транспорт, за да стигна дотук от… (спомена име на село, но не го запомних). Не съм яла сирене от много време, само постно. Има хора, които купуват много скъпа храна. Аз хапвам сух хляб с шарена сол.“
Попитах я дали ще идва тук в следващите няколко дена, защото живея в чужбина и си заминавам, а искам да си пазарувам от нея. Нейният отговор беше: „Не знам, от Столична община ме гонят. Сега се преместих до кофите и дано не ми направят проблем скоро. Надявам се да изкарам някой лев, докато не ме изгонят отново. Стой си в чужбина, бабе, тук е мизерия. Няма какво да правиш тук.“ Следващите изречения ме докоснаха по жесток начин: „Не ми остава много, ще го изкарам тоя живот, никой не е вечен, нищо не е вечно.“
Никой не трябва да се чувства по този начин! Особено интелигентна жена, по всичко си личеше, че е преживяла много. Трябва да се гордеем с възрастните, да ги уважаваме, да ги подкрепяме. Помагайте, когато имате възможност. Много емоции, трудности и преживявания се крият зад очите на хората, които подминаваме. Първо сме хора, след това всичко останало!
Източнк : informiran.net
