Лично аз ще наложа намаление на парите на БНТ, ако между двете четения на бюджета няма обосновка как са формирани тези 82,5 млн. лева за телевизията – това обяви председателят на Комисията по медии и култура Тошко Йорданов на заседанието й този следобед.
Йорданов обясни, че при наличието на промяна, на план за развитието на БНТ и при нов директор тези пари можело да бъдат възстановени
“Защото не се прави бюджет едно към гьотере”, каза депутатът.
На заседанието си комисията разгледа и гласува бюджета, определен за културата и медиите. Според него парите за Министерството на културата се увеличават със 100 млн. лева, но въпреки това за целия сектор култура ръстът е едва с 0,1%. Това е скандално ниско, заяви депутатката от ДПС Мукаддес Налбант и обясни, че образованието е бъдещето на една страна, а културата – лицето й. “От това, което чувам, нямам повод да се гордея”, каза Налбант.
Парите за БНТ, БНР и БТА остават почти същите като миналата година. По време на заседанието Тошко Йорданов няколко пъти попита как се формира бюджетът на БНТ, но не получи отговор от присъстващите Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси, и от зам. министъра на културата Весела Кондакова.
Каримански заяви, че по негово мнение БНТ и БНР не би трябвало да се финансират от държавния бюджет. Според Ива Митева фондът за радио и телевизия, чието съществуване е записано в медийния закон от години, но никога не е проработвал, е крайно време да започне да функционира. По закон именно от него трябва да идват парите за обществените медии.
Като премине гласуването за бюджета, ще отворим Закона за радиото и телевизията, обяви Тошко Йорданов.
В края на заседанието, продължило почти 3 часа, бе дадена думата и на шефовете на БНТ, БНР и БТА.
Според Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ, бюджетът не покрива нуждата на обществената телевизия, “но ще се справим с него, защото разбираме каква е ситуацията в страната”. Той обясни още, че нуждите, които остават непокрити, са свързани с цифровизацията на БНТ и на архива й, с големите суми, които се плащат за разпространението, включително и на три цифрови канала. Много големи са разходите и за спортни права, тъй като някои от комерсиалните световни спортни събития са поскъпнали до 400%. Според Кошлуков е въпрос на държавна политика дали тези спортни събития трябва да останат в задължителния списък, който БНТ трябва да излъчва. По думите му задълженията на телевизията все пак са едва 3-4 млн. лв. в момента, като са били 50-60 млн., когато той е поел БНТ.
“Оптимизацията в БНТ е повече от задължителна и ще се случи”,
каза Тошко Йорданов, след като изслуша Кошлуков.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев очерта 5 стратегически цели на агенцията. Сред тях е свободният достъп до БТА, който предстои да се случи през март. Истината е цел за БТА и затова тя ще бъде изчистена от всякакви възможни влияния. Затова рекламите, както и рекламните надписи в клуба на БТА ще изчезнат от следващия месец. Цел за БТА е и знанието, затова агенцията ще разкрие още 5 свои клуба в страната през тази година, а през следващите две ще има клубове във всеки областен град. На 4 февруари предстои да бъде открит и в Скопие. Във връзка с българската общност по света – 4-ата цел на БТА, световната среща на българските медии ще бъде в Израел, а през септември в София ще се състои 30-ият конгрес на телеграфните агенции. БТА си поставя за цел да съхранява паметта на нацията ни, затова досегашният й ресторант ще бъде превърнат в модерен архив.
Кирил Вълчев поиска от депутатите да подкрепят малка промяна в закона за МВР, за да бъде включена агенцията в стратегическите обекти и така да бъде пазена. В момента БТА се охранява от частна фирма, но договорът изтича в средата на тази година.
