Вероника Стефанова е на 23 г. от Пловдив. Завършва графичен дизайн и рекламна графика в училище “Св. Св. Кирил и Методий”, а сега изучава графичен дизайн в частен колеж в града под тепетата. Преди няколко месеца взима книжка за управление на камион. Любовта към приятеля й Петър е причината да се влюби и в тежкотоварните камиони. Ето какво каза тя за “България днес”:
– На 23 г. сте, а вече имате книжка за тежкотоварни камиони и карате. Защо и как решихте да се качите на тир?
– Качих се на камион, защото моят годеник избра да практикува тази професия, съответно аз реших да пътувам с него. Тогава преценихме, че вместо само да се возя, мога и аз да работя. Така ще взимаме не една, а две заплати.
– От колко време карате?
– Шофирам от 2 месеца, заедно пътуваме от 3 г. За тези два месеца съм била във Франция, Италия и Гърция.
– Вие ли сте най-младата тираджийка?
– Мисля, че да. Има още едно момиче от гр. Вършец, което е около моите години. Все повече жени започват да практикуват карането на камион. Мисля, че са над 400 българки.
– Защо според вас има наплив към тази професия?
– Защото е по-високоплатена. Самата професия дава свободата на човек, всеки ден е различен, пътуваме в чужбина. Днес си на едно място, утре – на друго.
– Правите го заедно със спътника си в живота Петър. Как се запознахте с него?
– С него се познаваме от училище още. Аз бях 5-и клас, той осми. Живеем от деца в един квартал, в съседни блокове. Излизахме заедно. След това бяхме заедно 2-3 месеца, разделихме се, всеки си пое по пътя. Пет години по-късно съвсем случайно той ми писа в интернет и отново се срещнахме. За тези 5 години въобще не сме се виждали, въпреки че живеем на 200 метра един от друг, дори случайно не сме се засичали.
– Не ви ли омръзва да сте постоянно заедно?
– Не. Свиква се с човека, просто той става част от всекидневието ми, дори за миг да го няма, го търся. Той е като въздуха, когато го няма, сякаш липсва част от теб и въздуха го няма.
– Как преминава един работен ден?
– Ставаме сутрин, правим по едно кафе, ядем в движение, защото не спираме за да почиваме, а караме на двойна езда. Къпем се всеки ден. На всяка бензиностанция в Италия, Франция има специално обособено места за къпане (душове, тоалетни) за шофьори.
– Трудно ли се кара камион от една жена?
– Всяко нещо си има своите трудности. Първите 2-3 седмици, докато свикна със самата композиция и габаритите, ми беше много трудно. След като свикнах с габаритите, всичко е много лесно.
– Занимавали ли сте се с нещо друго, преди да се качите на камион?
– Бях оператор на вендинг машини за 3 месеца.
– Как реагираха родителите ви на решението да сте тираджийка?
– Родителите ни ни подкрепят напълно. Единственото, което им тежи е, че не сме близо до тях.
– С вашия приятел сте сгодени, предстои сватба, после дете. Знаете ли вече как ще съчетавате работа и наследник?
– Засега не сме го мислили в дълбочина, но имаме някакви идеи за в бъдеще. Харесва ми естеството на работа, дава свобода на действие, минава бързо времето.
– Липсва ли ви домът?
– Домът – не, липсват ми близките. Домът не ни липсва, защото всичко в камиона ни е на една ръка разстояние. Камионът ни е повече дом, отколкото истинският дом. Прекарваме повече време в него, отколкото в апартамента ни.
– Къде ще прекарате празниците?
– Ще сме в България, у дома.
