Черно море се превърна в най-смъртоносния корабоплавателен маршрут на планетата, изпреварвайки дори страховития Ормузки проток. Над 570 плавателни съда са били атакувани от началото на годината, а най-малко 40 моряци са загубили живота си. Войната вече не се ограничава до украинските и руските пристанища – смъртоносните удари достигнаха непосредствено до България и Румъния. Тревожната картина разкрива британският „Файненшъл таймс“ в мащабно разследване.
Според данните на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация през 2026 г. в Черно море са загинали най-малко 40 моряци. За сравнение, в района на Ормузкия проток, където напрежението също достигна критични размери, потвърдените смъртни случаи са 24. Въпреки огромното международно внимание към Близкия изток най-смъртоносната зона за търговското корабоплаване вече се намира на прага на Европа. Само между юли и септември са поразени 387 кораба, повече от пет пъти над броя през предходното тримесечие. Средната интензивност на нападенията е над четири на ден, като експертите предупреждават, че реалните мащаби на пораженията може да са още по-големи.
„За мен навлизането в Черно море и посещаването на украински пристанища граничи със самоубийство“, заявява пред „Файненшъл таймс“ Олег Григорюк, председател на украинския Профсъюз на работниците в морския транспорт. По думите му моряците вече живеят с постоянното усещане, че всеки курс може да се окаже последен. Русия стои зад 90% от последните атаки. Морската война между Москва и Киев навлезе в изключително опасна фаза. Украинските сили засилиха ударите срещу руски плавателни съдове, включително танкери и кораби, превозващи зърно. През септември украинският командир Роберт Бровди съобщи, че за 11 седмици са поразени над 300 руски плавателни съда.
Русия отвърна с масирани атаки срещу корабите, посещаващи украинските пристанища. Според изчисленията на Ambrey именно руските сили са отговорни за около 90% от нападенията срещу търговското корабоплаване през последните 45 дни. Особено тревожна е промяната в характера на ударите. Все по-често пораженията попадат върху мостиците и помещенията на екипажите, където се намират моряците. Това поставя въпроса дали някои от атаките не целят не просто повреждане на корабите, а причиняване на човешки жертви. „Ако ударите жилищните помещения на едно и също място два пъти, намерението е да убиете“, заявява пред британското издание Салваторе Адорно от корабната компания Sicilship.
За България тази статистика вече не е далечна международна новина. На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани с дронове на около 70 морски мили източно от Бяла, в българската изключителна икономическа зона. Единият, ALFA WATAN, потъна, а другият, ABLE, получи тежки поражения. Неговите 18 моряци бяха спасени и транспортирани до Варна. Само седмица по-късно нови удари разтърсиха района. Корабът HS Dignity потъна на около 17 морски мили от Шабла, като петима моряци бяха спасени, а други 11 останаха в неизвестност. Край Бяла беше атакуван и CHELSEA-3, чийто екипаж оцеля.
Правителството определи нападенията като абсолютно недопустими, а премиерът Румен Радев поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването им. Министерството на отбраната засили наблюдението на морската зона, включително с безпилотни летателни апарати. Опасността продължава да нараства и край Румъния. На 23 октомври товарният кораб Khoryv беше поразен от дрон и потъна близо до Констанца. Един моряк загина, а трима останаха в неизвестност. Румънският президент Никушор Дан обвини Русия, че пренася ескалацията на войната в непосредствена близост до територията на НАТО.
Последните данни показват, че корабособствениците бягат, а в района остават само старите кораби. Последиците вече се измерват и в огромни финансови загуби. Според „Файненшъл таймс“ застраховките срещу военен риск могат да достигнат 15% от стойността на корпуса на кораба – почти двойно повече от тарифите за опасните маршрути в Персийския залив. Много големи корабни компании отказват да изпращат съдовете си в Черно море. На тяхно място навлизат все по-стари кораби, някои на възраст до 50 години, които трудно намират работа по други маршрути. Най-високата цена обаче плащат екипажите, които работят при изключително тежки условия и риск за живота си, докато световните пазари започват да усещат сериозен недостиг на суровини поради спрения износ от региона.
Източник: standartnews.com
