Десетилетия наред България се нарежда сред най-въглеродоинтензивните икономики в Европейския съюз, като нейният енергиен сектор е оформен от въглищата и индустриалната стратегия на една друга епоха. Днес това наследство се сблъсква с климатичните цели, засиленото внимание от страна на инвеститорите и геополитическите сътресения. В хълмовете на област Кюстендил, в ТЕЦ „Бобов дол“, се заражда различен модел. Някогашен символ на зависимостта от изкопаеми горива, площадката сега се препозиционира като диверсифициран енергиен център, изграден върху втечнен природен газ (LNG), биомаса, слънчева енергия и водород.
В центъра на тази трансформация стои д-р Христо Ковачки – предприемач и учен, който развива активна дейност в българския енергиен сектор в продължение на повече от две десетилетия. Като председател на Асоциацията за декарбонизация и енергийна сигурност (АДЕС), неговата роля надхвърля мащаба на едно отделно съоръжение. За Ковачки модернизацията е едновременно търговска стратегия и техническа мисия.
Ковачки е сред първите в България, които разпознават стойността на технологията с модулни газови двигатели за топлофикационни централи на въглища, внедрявайки системи, които повишават ефективността и намаляват емисиите. Той има и директна роля в изграждането на първата и все още най-голяма газова турбина на „General Electric“ в топлофикационната централа в Плевен, заменяйки мазута с природен газ. Днес, под негово ръководство, над 300 мегавата мощност от газови двигатели вече работят или са в процес на изграждане в няколко въглищни централи.
В „Бобов дол“ преходът се развива на етапи. През 2018 г. централата започна да заменя част от използваните въглища с биомаса, намалявайки потреблението на въглища с 20%. Осем години по-късно, след като технологията доказа своята ефективност, най-голямата държавна въглищна централа в България – ТЕЦ „Марица Изток 2“ – прилага същия подход. Диверсификацията продължава. Заедно с регионални партньори, през 2023 г. започна строителството на 100-мегаватов соларен парк на мястото на бивше шламохранилище. В близост се работи по инсталация, проектирана да преработва биомаса във високоенергиен биогаз, генериращ 6,9 мегавата електроенергия.
„Центровете за данни са много енергоемки“, казва Ковачки. „Можем да предложим топлинна и електрическа енергия на индустриалните потребители на преференциални цени. Идеята е да развиваме не просто индустрията, а региона като цяло, като Бобов дол се превърне в ключов индустриален център.“ Дори и при разрастването на възобновяемите енергийни източници, пътят към въглеродна неутралност остава процес, измерван в десетилетия. Газът ще служи като преходно гориво, подсилено от Вертикалния газов коридор.
Дългосрочният план на Ковачки включва проучване на модерни турбини и системи за гъвкаво производство заедно със световни лидери като „GE“ и „Wärtsilä“. Предвижда се изграждането на 200-мегаватова електроцентрала с комбиниран цикъл, оборудвана с газово-водородни турбини. Дигиталният надзор също е ключов, като Ковачки посочва изкуствения интелект като инструмент за прозрачност при проследяване на производството и веригата на доставки. В Кюстендилска област една остаряваща централа се превръща в изпитателен полигон за енергийното бъдеще на България.
Източник: standartnews.com
