„Разкажи ми приказка…“ Звънкият глас на малката Алиса Лидъл извади от унеса младия преподавател по математика Чарлз Лутуидж Доджсън, който се беше загледал във водите на река Айзис – горното течение на Темза. Той и трите дъщери на семейния му приятел Хенри Лидъл, декан на колежа „Крайст Чърч“ в Оксфорд, бяха излезли на поредната си разходка с лодка. Доджсън въздъхна – още един следобед, в който трябваше да измисли история, за да прогони скуката на момичетата. Но любопитните очи на десетгодишната Алиса не търпяха отказ. Тя искаше приказка, каквато никога не беше чувала. Само за нея.
Младият математик се усмихна и започна да разказва. За едно момиче, което вижда бял заек с джобен часовник, тръгва след него и пропада в дълбока заешка дупка, отвела го в свят, където законите на логиката се огъват като клони на вятъра, а здравият разум отстъпва място на въображението. С всяка следваща дума очите на Алиса ставаха все по-широки. Нито тя подозираше, че тази приказка ще я превърне в най-известното момиче в света, нито Доджсън можеше да предположи, че току-що е поставил началото на книга, която ще промени световната литература, ще вдъхнови учени, философи и психолози, ще бъде преведена на близо двеста езика, ще роди десетки филми и ще се превърне в културна индустрия за милиарди долари.
Датата е 4 юли 1862 година. Докато отвъд Атлантика Съединените щати отбелязват Деня на независимостта, край Оксфорд времето сякаш е спряло. Малката лодка се плъзга бавно по реката, а разговорът между четиримата пътници се носи над водата. Подобни разходки не са рядкост. Чарлз Доджсън често прекарва свободното си време със семейството на декана Лидъл, особено с трите му дъщери – Лорина, Алиса и Едит. За тях той е необикновеният приятел, който винаги знае нова игра, нова гатанка или нова история. Никой от тях обаче не подозира, че именно този следобед ще бъде запомнен като една от най-важните дати в историята на световната литература.
На пръв поглед Чарлз Лутуидж Доджсън изглежда най-неподходящият човек, който би могъл да напише подобна книга. Той преподава математика в „Крайст Чърч“, публикува научни трудове по геометрия и логика, известен е със своята педантичност и точност. Колегите му го уважават като учен, а студентите го помнят като взискателен преподавател. Но зад строгата външност се крие човек с необикновено въображение. Фотографията е другата му голяма страст. По онова време тя все още е ново изкуство и Доджсън е сред най-добрите английски фотографи. Малцина знаят, че още през 1856 година той вече е избрал литературното име, с което светът ще го запомни – „Луис Карол“.
През 1955 година английският психиатър Джон Тод описва рядко неврологично състояние, при което хората възприемат собственото си тяло или предметите около себе си с напълно променени размери. Стаята може внезапно да изглежда огромна, ръцете – необичайно малки, а разстоянията – невъзможни за преценка. Той нарича това състояние „Синдром на Алиса в Страната на чудесата“. Днес лекарите знаят, че то може да бъде предизвикано от мигрена, вирусни инфекции или някои неврологични заболявания. Любопитното е, че съществуват предположения, че самият Луис Карол вероятно е преживявал подобни зрителни нарушения вследствие на тежките си мигрени и именно те са вдъхновили сцените, в които Алиса непрекъснато расте и се смалява.
Източник: standartnews.com
