Очевидно някакви количества петрол преминават през Ормузкия проток, но техният точен обем и крайна дестинация остават загадка, на която дори пазарът не може да отговори. Поради тази несигурност цените се влияят повече от изказванията на политиците, отколкото от реалните събития на терен. Това заяви Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация пред NOVA NEWS.
„Според мен никой не знае какво точно се случва. Американската енергийна администрация твърди, че всичко е под контрол, но данните от тракерите на танкерите показват съвсем различна картина. Смятам, че истината е някъде по средата“, допълни експертът.
Бенчев отбеляза, че трафикът през стратегическия морски маршрут е значително намалял. Вместо обичайните около 100 кораба дневно, системите за следене отчитат едва няколко преминавания. Реалните цифри обаче вероятно са по-високи, тъй като много плавателни съдове изключват транспондерите си или използват по-малки плавателни средства.
Оценките показват, че в момента от региона излизат между 10 и 12 милиона барела петрол на ден, което е далеч под нормалните 20 милиона. Макар недостигът да се компенсира частично от световните резерви, Бенчев предупреждава, че ресурсите за това не са неизчерпаеми.
Допълнителен натиск оказва намаляването на потреблението. Високите цени на енергията, съчетани с мерките на големи икономики като Китай и Индия, ограничават търсенето. „Всички държави се опитват да намалят количествата, за да избегнат критичен момент за енергийната сигурност“, посочи той.
Решението на ОПЕК за повишаване на добива с едва 178 хил. барела дневно има по-скоро символичен характер. „Това число е доста несериозно“, коментира Бенчев, подчертавайки, че логистичните ограничения пречат на тези допълнителни количества да достигнат до крайните потребители.
Пазарът остава чувствителен към рисковете около Ормузкия проток, Черно море и Каспийския тръбопровод. Като потенциални източници за компенсация на недостига се очертават САЩ и африкански държави. Бенчев критикува европейските компании, че са подценили потенциала на Африка, докато американските фирми са инвестирали активно в проучване и добив там.
Що се отнася до България, потребителите не усещат сериозни сътресения в доставките или производството. Търсенето на горива остава стабилно, като през летните месеци е имало само минимални отклонения от нормата.
Бенчев коментира и съдбата на рафинерията „Лукойл“. Ако дерогацията не бъде удължена след 29 октомври, рискът за пазара става огромен. „Единственото, което може да се случи, е рафинерията просто да спре“, предупреди той.
Едно такова спиране би създало логистичен кошмар не само за страната, но и за целия регион. Вносът на готови горива е изключително труден процес, а България няма достатъчно инфраструктура – например липсва железопътна връзка за горива с Гърция, а пристанищните мощности са ограничени, което прави дългосрочното снабдяване при затворена рафинерия почти невъзможно.
Източник: dnesplus.bg
