Поскъпването на горивата вече се усеща навсякъде – от пътуванията, през храната, до цялостния стандарт на живот. За различните хора ефектът е различен, но всички са единодушни, че цената на колонката се пренася във всяка сфера.
За Тони Дачева това означава по-скъпи пътувания и двойно повече разходи. Всеки ден съм на път и виждам разликата, казва тя. За певицата горивото не е просто разход, а основа на работата ѝ – без него няма участия и съответно няма доходи.
Въпреки това тя отказва да прехвърли този натиск върху клиентите си: „Разходите стават по-големи, но не съм си вдигнала хонорара.“ Дачева е категорична, че поскъпването не е оправдано: „Не е оправдана цената. Това, което беше в лева, стана същото, но в евро.“ Според нея именно горивото е първата стъпка във веригата на поскъпването, тъй като всичко се качва след транспорта.
Същата връзка вижда и Ути Бъчваров, но при него ефектът се усеща най-силно в кухнята – там, където всяко поскъпване стига директно до трапезата. Той обяснява, че горивото стои в началото на цялата ценова верига – транспортът оскъпява продуктите, доставките стават по-тежки, а крайната цена неизбежно достига до потребителя. По думите му вече дори най-обикновени ястия започват да изглеждат като лукс: „Да сготвиш един боб става невъзможно скъпо.“
Бъчваров отбелязва и промяна в поведението на хората – те започват да се отказват от продукти не по избор, а по принуда: „Бойкотирах агнешкото тази година в предаването ми – такива цени са обидни. Не съм сготвил нито една рецепта, защото повечето хора не могат да си позволят такива цени за 1 кг месо.“ Според него най-тревожното е, че хората постепенно свикват с новите цени и нищо добро не се задава.
Докато при Дачева и Бъчваров темата е свързана с конкретни разходи, при Ернестина Шинова тя придобива обществено измерение.
Актрисата смята, че проблемът не е само в цените, а в реакцията на хората: „Българинът се е родил свикнал на всичко. Всеки седи и се скатава и си мисли, че той лично ще издържи. Не мислим като едно цяло – това е голям проблем.“ Според нея липсата на обществена реакция позволява поскъпването да продължава, защото вафлите в магазина не ги носят щъркелите – те идват с гориво. В крайна сметка тримата очертават една и съща картина – горивото започва от колонката, но се превръща в по-скъпа храна, по-скъпи услуги и общество, което плаща все повече, но реагира все по-малко.
Източник: hotarena.net
