Днес честваме Димитровден – един от най-обичаните и почитани празници в българския календар. Според народните поверия именно от този ден зимата започва да чука на вратата ни, а свети Димитър препуска на белия си кон, като от брадата му се сипят първите снежинки. Старата българска поговорка гласи: „Свети Георги лято носи, свети Димитър – зима“.
Зад красивия народен образ се крие историята на един от най-великите християнски светци – великомъченик Димитър Солунски, който загива за своята вяра в началото на IV век. С неговото име е свързано и едно от най-значимите събития в българската история – въстанието на Асен и Петър през 1185 година.
Свети Димитър е роден в Солун в края на III и началото на IV век. Той бил високообразован и заради своята мъдрост, храброст и военни умения бил назначен на висок пост – хилядник. По онова време християните били подложени на жестоки преследвания в Римската империя. Димитър обаче приел християнското учение в сърцето си и се покръстил. Въпреки заповедта на император Максимиан да преследва последователите на Христос, той постъпил точно обратното – отказал да ги гони и започнал да ги защитава.
Когато вестта за поведението му достигнала до императора, той поискал от Димитър да се откаже от вярата си. Нито убежденията, нито заплахите успели да го пречупят, затова владетелят наредил той да бъде хвърлен в тъмница. Според църковното предание, по това време в Солун се организирали зрелищни борби. Нестор, младият оръженосец на Димитър, получил неговата благословия и успял да победи прочутия борец Лий, който убивал осъдените християни. Императорът, разгневен от загубата, заповядал Нестор да бъде обезглавен, а след това наредил да убият и Димитър, когото войниците проболи с копия в килията му през 306 година.
След смъртта му, над гроба му в Солун бил издигнат храм. При откриването на мощите му от тях започнало да изтича благоуханно миро, поради което го наричат свети Димитър Мироточиви. Днес неговите мощи се съхраняват в базиликата „Свети Димитър“ в Солун, която е сред най-значимите християнски светини в Гърция и привлича поклонници от целия свят.
В българската история почитта към светеца има особено значение. През 1185 година братята Асен и Петър вдигнали въстание срещу византийското владичество, като началото му било свързано с освещаването на храм, посветен на свети Димитър в Търново. Те представили светеца като небесен покровител на освободителното дело, което поставило основите на Второто българско царство.
В народния календар 26 октомври бележи края на активния земеделски сезон. Някога стопаните прибирали ралата, подготвяли дървата за огрев и правели равносметка за годината. Това било времето, в което се приключвали сезонните договори и се изплащали възнагражденията на работниците. Хората вярвали, че ако празникът е топъл и слънчев, зимата ще бъде мека, а ако е студен – предстои ранно застудяване.
Един от любопитните обичаи е „полазването“. Първият човек, който прекрачи прага на дома на Димитровден, се нарича полазник и предсказва каква ще бъде годината за семейството. Ако той е добър и здрав човек, стопаните очакват успешна и плодородна година.
На празничната трапеза традиционно присъстват ястия с овче месо, петел или кокошка, домашна пита, варена царевица, печени ябълки и тиква. Димитровден е и един от най-масовите именни дни в България, на който празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димчо и много други. Денят е и професионален празник на строителите, тъй като свети Димитър се почита като техен закрилник.
Източник: standartnews.com
