Ферма в плодородната провинция Зеландия в югозападната част на Нидерландия пресъхва, въпреки сериозните опити на собственика й, Мартен Янсе, да я направи по-устойчива на недостига на вода, съобщи Асошиейтед прес. Ускоряващото се глобално затопляне, причинено от човешката дейност, заедно с необичайно силния феномен „Ел Ниньо“, излагат земеделските площи в цяла Европа на тежки изпитания.
Сушата, която обгърна голяма част от Европа това лято, нанася значителни щети върху селскостопанската продукция на континента – от картофите в Нидерландия и царевицата в Босна до гроздето в Италия. Дори в случаите, в които земеделците се опитват да се адаптират, екстремните атмосферни условия вредят както на реколтите, така и на водните ресурси.
Нидерландската банка „Триодос“ (Triodos), специализирана в устойчиво финансиране, представи анализ, според който горещите вълни и сушата могат да доведат до спад в брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с 1 на сто до 2026 г., което се равнява на около 180 млрд. евро.
Сред най-засегнатите са фермерите, чиито култури страдат сериозно от нарастващите температури и липсата на вода. В много райони на Нидерландия земеделците вече нямат разрешение да използват вода от отводнителни канали и потоци за напояване на овощни градини и ниви.
Хендрик Ян тен Кате, друг земеделец от Зеландия, наблюдава полето си с увехнали картофени растения. Почти всички култури са готови за прибиране месец по-рано от обичайното, но с чувствително по-нисък добив. Неговите картофи се използват за производство на пържени картофи за големи компании, включително Макдоналдс, но тази година количеството вероятно ще бъде недостатъчно.
„Хората търсят дълги пържени картофи“, сподели той, демонстрирайки един от картофите. „Тази година това ще бъде трудно постижимо.“
Тен Кате е сред малцината, които имат разрешение за напояване на посевите си, но въпреки това очаква реколтата му да бъде с около една трета по-ниска от средните стойности за обичайните години.
„Проблемът не се ограничава само до сушата“, отбеляза той. „Слънцето, сухият въздух и особено горещите дни, които преживяхме, влошават ситуацията, а картофите не понасят добре тази комбинация“.
В Босна селското стопанство е от ключово значение, като допринася с около 5 на сто за годишния БВП и осигурява 10 на сто от работните места. Посевите на зърнопроизводителя Славиша Лукич са тежко ударени от многократни суши и горещи вълни.
Той сподели, че тазгодишната реколта от царевица ще бъде изключително слаба, ако изобщо успее да я прибере. Лукич припомни, че в миналото е постигал добиви между 6 и 7 тона от хектар, докато тази година очаква само около 1,5 до 2 тона.
Сочейки към изсъхналата земя в Североизточна Босна, Лукич обясни, че ливадите с детелина, които преди са били изобилни, почти са изчезнали.
„Сега те буквално не съществуват“, коментира той.
Сушата засяга и един от най-символичните продукти на Чехия – бирата. Най-големият производител в страната, „Пилзенски Праздрой“ (Plzensky Prazdroj), очаква загуби поради слабата реколта от хмел.
Якоб Заорал, мениджър по устойчиво развитие на пивоварната, посочи, че промените в валежите – дълги сухи периоди, последвани от силни бури – водят до това водата да се оттича бързо по сухата почва. Това причинява нестабилни добиви и спад в нивата на подпочвените води.
„Няма друг избор, освен да приемем, че една година ще е добра, а следващата не“, заяви той. „Ако това се повтори три пъти последователно, вероятно ще се превърне в екзистенциален проблем за производителите на хмел“.
В Румъния култури като слънчогледа, които са по-устойчиви на жега, са засегнати в по-малка степен. Сушата обаче създава други проблеми поради рекордно ниското ниво на река Дунав, което затруднява транспорта на зърно, претоварва терминалите и води до натрупване на продукция, за която няма място за съхранение.
„След кратко време, максимум 10 дни, ще започнем прибирането на слънчогледа, след което следва царевицата“, посочи Чезар Георге от консултантската компания „Агриколъм“ (Agricolumn). „Фермерите са в паника, защото не могат да намерят място за съхранение на реколтата“.
В Унгария пасищата за добитък се превръщат в прах. В млечната ферма на Шандор Молнар от края на май не е паднал дъжд, което го принуждава да купува скъп фураж за своите 130 крави.
„Опитваме се да издържим и се надяваме, че следващата година ще бъде по-добра“, каза той. „Казваме си това от няколко години, но може би този път наистина ще е така“.
„Елведън Естейт“ (Elveden Estate) в Източна Англия, разполагащо с над 10 000 акра земя, е изградило огромен водоем, способен да побере вода за около 200 олимпийски басейна.
По-малко от година след откриването му, водоемът е почти празен, а друг такъв е запълнен едва до 20 на сто.
Въпреки това, водната стратегия на фермата дава резултати. Управляващият директор Андрю Бленкирон обясни, че инвестициите в водохранилища и инфраструктура за изпомпване им позволяват да продължат напояването през този сезон.
„Притеснени сме, че водата няма да ни стигне до края на сезона“, добави Бленкирон. „Ако времето остане такова, вероятно имаме ресурси за още шест седмици напояване“.
Мартен Янсе прилага технология за земеделие без оран, отглежда покривни култури и добавя органична материя, за да се справи с климатичните промени и екстремните явления.
Той е диверсифицирал дейността си, създавайки популярен къмпинг във фермата си близо до града Веере.
Поради повишената соленост на почвата, причинена от сухото време, Янсе отглежда самфир (морска аспержа) на малък парцел, тъй като това растение вирее при солени условия.
Но дори и тази култура изпитва затруднения тази година поради липсата на валежи.
„Самфирът се нуждае от сладка вода; ако има само солена, той не расте“, поясни Янсе.
Източник: petel.bg
