Правителството представи проект на методика за изчисляване на т.нар. справедлива стойност на стоките. Тази инициатива е в изпълнение на законови промени, приети в началото на мандата, с които управляващите целят да гарантират прозрачност и предвидимост при ценообразуването на основни хранителни продукти.
Официално се твърди, че чрез този инструмент ще се изгради механизъм за мониторинг и анализ на пазарните процеси, който да информира потребителите чрез достъпни и сравними данни. Въпреки това, целият замисъл от самото начало буди основателни притеснения и несигурност сред бизнеса. Анализът е на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Макар формално да няма въведени тавани на цените, правителството заявява, че методиката ще служи като единен аналитичен инструмент за държавните контролни органи. Притесненията са напълно логични – ако целта е само анализ, Комисията за защита на конкуренцията вече разполага с правомощия да извършва секторни проучвания на цените и договорните отношения.
В мотивите към проекта се споменава създаването на единен механизъм, който чрез икономически показатели да сравнява реалните цени с „икономически обосновано равнище“. Появява се въпросът за кого е този референт и дали няма да послужи за основа на бъдещи санкции или публични кампании срещу определени търговци. Самата идея, че цената може да бъде изчислена чрез централизиран планов модел, е в разрез с пазарната логика.
Методологията съдържа сериозни дефекти. Използването на данни от борси, където веригите почти не пазаруват, е неточно. Включването на коригиращи фактори, взаимствани от френския пазар, без валидация за българските условия, допълнително изкривява картината. Освен това, данните на Евростат често идват с огромно закъснение, което прави методиката неизползваема в динамична пазарна среда.
Основен структурен проблем е, че регулацията засяга само големите вериги с оборот над 25 милиона евро, което наказва растежа и създава селективна тежест. Освен това, фокусът върху „котвен продукт“ (най-евтината стока) ще накара търговците да поддържат ниска цена само там, компенсирайки с по-високи надценки при останалите продукти.
В крайна сметка, държавно определената „справедлива стойност“ може да доведе до обратен ефект – ценова хомогенизация, наподобяваща картел, и изкуствено завишаване на цените там, където конкуренцията всъщност ги е свалила. Тези дефекти не са технически, а са плод на опитите за централно планиране, което винаги подкопава свободната конкуренция.
Източник: dnesplus.bg
