„Заради алкохола забравих да родя. Заради алкохола с мъжа ми се разделихме.“ В тези две изречения се побира най-болезнената равносметка в живота на една 54-годишна жена, която ще наречем Ива.
В продължение на 20 години алкохолът постепенно превзема ежедневието ѝ. От вечерно питие след тежък работен ден се превръща в постоянна необходимост, която диктува решенията ѝ, разрушава отношенията ѝ с близките и измества мечтите ѝ. Днес Ива е трезва. Последната дата, на която е употребила алкохол, е 28 декември 2021 година. Оттогава посещава групата на Анонимните алкохолици „Нови 24 часа“ в Русе, която тази година отбелязва пет години от създаването си.
Пред БТА тя разказва откровено за зависимостта, за многократните опити да спре да пие и за онзи момент, в който най-после разбира, че сама не може да се справи. „Алкохолизмът не е срамно нещо, а е болест, която трябва да се лекува“, казва Ива.
Всичко започнало в Америка. Годината е 2000-а. Ива заминава за Съединените щати, за да работи и да търси по-добро бъдеще. Първоначално е сервитьорка, а по-късно става стюардеса на яхти и кораби. Работата е тежка не само физически, но и психически. По думите ѝ ръководители и мениджъри я подлагали на постоянен натиск, възползвайки се от това, че идва от Източна Европа.
Вечер започва да ходи в бар, за да се отпусне. „Мислех си, че няма нищо лошо жена да разпуска вечер в бара – по американски, като по филмите, да седнеш на стола, да си поръчаш питие и да се почувстваш човек“, спомня си тя. Не забелязва кога удоволствието се превръща в потребност. По-късно лекар ѝ обяснява, че алкохолът потиска напрежението и тревожността. Но привидното успокоение постепенно се превръща в капан. Когато вече работи като стюардеса, Ива винаги държи скрита бутилка в шкафа до леглото си. При всяко напрежение на работа слиза в каютата и отпива. По време на плаванията корабите спират в различни градове, но тя почти не се интересува от забележителностите. Има една-единствена цел – да си осигури достатъчно алкохол до следващото пристанище.
„Това беше най-важно за мен, единствената ми цел. Да си купя алкохол, за да имам по време на плаването.“ Когато се прибира в България за ваканциите, близките ѝ приятелки започват да забелязват, че нещо не е наред. Ива забравя, губи концентрация, държи се неадекватно и се напива по начин, който преди не бил характерен за нея. През 2007 година приятелките ѝ я убеждават да потърси лекарска помощ. Специалистката ѝ назначава лечение с успокоителни лекарства и я съветва да спре алкохола. Докато приема медикаментите, Ива се чувства по-добре. След края на лечението обаче решава, че вече може да си позволи по чаша вино. Започва с бяло вино, но скоро отново преминава към концентрат и редовна употреба.
„Сякаш бяхме две жени и се борихме една с друга“, споделя тя. Ива има съпруг, но крие от него колко пие. Купува алкохол и го прелива в други бутилки, за да не личи съдържанието. Вече няма значение дали е ракия, водка или уиски. Важно е напитката да е достатъчно силна, за да замъгли съзнанието ѝ. След време отново се свързва с лекарката, при която е ходила, и я пита направо дали страда от алкохолизъм. Получава положителен отговор. Със съпруга ѝ решават да се борят заедно. Изхвърлят всички бутилки от дома. И двамата спират да пият. Но Ива не успява да удържи обещанието си. Започва да се крие. След всяко поредно пиене си казва, че никога повече няма да посегне към бутилката. После всичко се повтаря.
„Не исках да пия, бях в борба със себе си, но алкохолът всеки път побеждаваше“, признава тя. Най-точно описва преживяването си като битка между две различни личности. „Все едно бяхме две жени и се борихме една с друга – едната казваше „върви и надигни бутилката“, а другата – „не, не искам“. Е, първата все побеждаваше.“ През следващите шест-седем години има и продължителни периоди, в които почти не пие. Но желанието се завръща, а с него и поредните сривове. След всеки нов епизод изпитва вина и срам. В един момент Ива усеща, че търпението на съпруга ѝ се изчерпва. Страхът, че може да го изгуби, я кара да предприеме решителна стъпка. Научава, че в Русе има група на Анонимните алкохолици, и решава да отиде. Първата ѝ сбирка е на 28 декември 2021 година. Този ден променя живота ѝ.
„Забравих да родя“, казва тя с болка. Въпреки положените усилия бракът на Ива не издържа. Двамата със съпруга ѝ се разделят. Тя не го обвинява. Но има една друга загуба, за която говори с особена болка – детето, което така и не се е родило. „Алкохолът беше проблем и да имам деца. Забравих да родя. Алкохолизмът изяжда майчиния инстинкт“, казва Ива. Мечтала е за семейство, но решението за дете непрекъснато оставало някъде в бъдещето. „Така моята мечта да родя остана в бутилката“, признава тя. Днес Ива не употребява алкохол вече близо пет години. За нея трезвостта означава промяна в начина, по който мисли и поема отговорност. „Вече с други очи гледам на живота. Ако развитието ми бе спряло през 2000-та година, то сега започнах да уча живота отново, започнах да се уча да бъда отговорен човек.“
Източник: standartnews.com
