Правителството планира създаването на нова държавна институция под името „Национална инвестиционна компания“. Нейната роля ще бъде да представлява държавата при реализирането на стратегически инфраструктурни обекти. Вместо обаче да се намалява държавното присъствие в икономическите процеси с цел борба с корупцията, властите избират пътя на създаването на нови административни звена.
В програмните документи на настоящия кабинет е посочено, че привличането на частен капитал в мащабни проекти е необходимо, тъй като държавният бюджет няма достатъчно ресурси. Регионалният министър Иван Шишков заяви, че предоставянето на концесии е най-ефективният метод за изграждане на нови пътни трасета, като магистрали „Черно море“ и „Рила“, разширяването на магистрала „Тракия“, както и изграждането на тунела под Петрохан.
Властите настояват за приемането на напълно нов закон за публично-частното партньорство. Целта е да се регламентират отношенията с инвеститорите чрез механизъм, който се различава от досегашните познати модели на концесии.
Правителството е решило да трансформира модела за изграждане на стратегическата вътрешна инфраструктура, като целта е основните транспортни коридори в България да бъдат интегрирани в световните мрежи. Тази амбициозна програма трябва да бъде реализирана в рамките на два мандата, тъй като проектите са от критично значение за икономическия прогрес на страната.
Въпреки това, плановете за новата структура и промените в законодателството предизвикват силен отпор от страна на политическите опоненти и критици. Според тях подготвящият се закон е направен с цел да се заобиколят стандартните състезателни процедури, които са задължителни при избор на концесионери.
Опозицията изразява съмнения, че чрез този нов механизъм се търси начин за директно възлагане на строителството на важни пътни обекти на чуждестранни компании, без да се провеждат открити конкурси. Създаването на поредното държавно дружество предизвиква безпокойство в обществото, че то може да се превърне в инструмент за разпределяне на публични средства с неясна ефективност.
В момента в България вече действат множество подобни субекти, като Водоснабдително-каналния холдинг, „Автомагистрали“, Българския енергиен холдинг, държавното предприятие за язовирите, „Монтажи“, Държавната консолидационна компания и Здравната инвестиционна компания за детска болница. Голяма част от тези структури често са обект на обществени скандали и съмнения относно неефективното управление на държавните ресурси.
Източник: plovdiv24.bg
