Някои ресторантьори в България демонстрират забележителна наглост пред данъчните власти – плащат наложените им глоби и продължават да не издават касови бележки. Дори санкции до 10 000 евро не успяват да ги накарат да спазват правилата, разкри заместник изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Христо Марков пред БНТ. Проблемът се задълбочава, като делът на нарушенията при проверките в ресторантите е нараснал от 20 на 30% само за две години. Затова НАП подготвя по-строг контрол и обсъжда санкциите да бъдат обвързани с оборота на търговските обекти.
Неиздаването на касови бележки остава един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскват инспекторите на приходната агенция. Оказва се, че при част от ресторантьорите дори високите финансови наказания не постигат необходимия ефект. „Продължава, за съжаление. Ще насочим там повече ресурс. Явно глобата трябва да бъде увеличена, защото няма такъв превантивен ефект. Плащат се глобите и продължават да не издават касови бележки. В зависимост от нарушението санкцията може да достигне до 10 000 евро, но явно това не ги притеснява“, заяви Христо Марков. Според него досегашният подход не успява да ограничи нарушенията при част от търговците.
Данните на НАП показват, че проблемът в ресторантьорския сектор не само не намалява, но се задълбочава. През 2024 г. нарушения са установени при 20% от проверките в заведенията. През 2025 г. този дял се увеличава до 25%, а през настоящата година вече достига 30%. Така при близо една трета от проверките инспекторите откриват неспазване на фискалните изисквания. „Това също се проверява при нашите проверки. Анализът показва, че през 2024 г. процентът на нарушенията е 20%, през 2025 г. е 25%, а тази година достига 30%. Това ни кара да мислим, че търговците имат ниска фискална култура и дисциплина. Именно натам ще бъдат насочени усилията ни“, подчерта заместник изпълнителният директор на НАП.
Една от възможностите, които приходната агенция разглежда, е размерът на санкциите да бъде обвързан с оборота на съответния търговски обект. Така глобата няма да бъде просто фиксирана сума, която някои нарушители очевидно са готови да платят, за да продължат по старому. При определянето на наказанието ще може да се отчита мащабът на стопанската дейност. Обсъжда се и още една съществена промяна – свързването на ПОС терминалите за картови плащания с фискалните устройства. Подобна практика вече съществува в Италия. Целта е плащанията с банкови карти да бъдат обвързани по-пряко с издаването на касови бележки и така да се ограничи възможността за укриване на обороти.
Христо Марков разкри, че проблемите с фискалната дисциплина не се ограничават до малките ресторанти и търговски обекти. Данъчните инспектори установяват нарушения и в известни заведения и хотели. „Имаме изградена методика за оценка на сивата икономика. По различни оценки тя варира между 10 и 30%. Ние най-вече я усещаме при извършването на проверки на търговски обекти. Тази година са извършени над 38 000 проверки, установени са около 15 500 нарушения“, посочи той. „Това говори за лоша фискална дисциплина. Има случаи дори в реномирани заведения и хотели, в които се установява неиздаване на фискални бонове“, допълни Марков.
На фона на проблемите със сивата икономика приходната агенция отчита увеличение на събраните средства от началото на годината. По оперативни данни към 31 октомври постъпленията достигат 21 млрд. и 880 млн. евро. Това е с 880 млн. евро повече спрямо същия период на 2025 г. „По оперативни данни към 31 октомври НАП е събрала 21 млрд. и 880 млн. евро, което е с 880 млн. повече от миналата година. Отчитаме ръст от 5% и 77% изпълнение на плана. Знаете, че ноември и декември са силни месеци и се надяваме планът да бъде изпълнен в рамките на 98-99%“, заяви Христо Марков. Той обясни, че инфлацията оказва влияние върху размера на приходите, но не е единственият фактор.
НАП продължава съвместните проверки с МВР и Агенция „Митници“ в обектите за продажба на горива. При последната операция са проверени 17 бензиностанции, като са установени седем нарушения, предимно в по-малки обекти. Контролът обхваща издаването на касови бележки, отчетността на горивата, нивомерните системи и документите за доставените и продадените количества. „Горивата се следят по специфичен начин. Имаме ведомствен информационен център, в който се проследяват количествата, които излизат от митническите данъчни складове и с необходимите документи достигат до самите бензиностанции“, обясни Марков. През следващата седмица предстои работна среща между представители на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за обсъждане на допълнителни мерки.
Източник: standartnews.com
