Боянка Аракчиева, чието лице Владимир Димитров – Майстора увековечава в знаменитата картина „Момиче с ябълки“, отбеляза своя 90-годишен юбилей на 22 септември. Тъжната, но и вдъхновяваща вест за празника ѝ беше споделена от Художествената галерия в Кюстендил. Дори десетилетия след историческата си среща с легендарния художник, тя съхранява живи спомени за съвместната им работа и дните, прекарани в село Шишковци.
През далечната 1943 г. Боянка е била още дете, когато за първи път застава пред статива на Майстора в родното си място. Тогава тя едва ли е предполагала, че нейният лик ще се превърне в емблема, позната на поколения българи. Портретът „Момиче с ябълки“ се утвърждава като една от най-разпознаваемите творби в историята на българското изкуство, а историята зад платното продължава да вълнува благодарение на спомените на своя модел.
Аракчиева описва гениалния творец като човек, който наблюдавал изключително внимателно играта на светлината. Той държал всичко, което пренася върху платното – било то човек, плодове или грозде – да бъде обляно в слънчеви лъчи. Тя си спомня и за странния му навик да ходи бос, тъй като вярвал, че утринната роса му дарява жизнени сили. В общуването си с хората той често използвал умалителни думи, разказва още тя.
Един от най-ярките ѝ спомени е свързан с начина, по който Майстора представял готовите си произведения. По време на селските празници той излагал картините си без рамки директно край стените на къщите, позволявайки на всеки минувач да ги разгледа. Боянка си спомня как веднъж застанала до собствения си портрет и чула съседите да възкликват с възхищение, че това е „нашата Боянка“.
Самият художник също долавял тези думи. Според разказите на Боянка, за него признанието на обикновените хора от селото било най-важната оценка за труда му: ако те разпознавали своя познат в картината, значи той е успял да улови истинската му същност.
Днес историята на „Момиче с ябълки“ носи и своя човешки глас. Боянка Аракчиева помни не само позирането за прочутото платно, но и образа на Майстора сред жителите на Шишковци – как е търсел слънцето, как е споделял творбите си и как е ценял мнението на съседите. На нейния 90-и рожден ден тези спомени отново насочват вниманието към момичето, което стои зад безсмъртното произведение.
Източник: plovdiv24.bg
