Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения вече не са изолирани природни аномалии, а свидетелстват за системна промяна на климатичния режим в България. Страната ни се справя слабо с противодействието на климатичните промени, които вече са свързани с хиляди смъртни случаи и сериозни икономически загуби.
Само преките щети от сушите и горещините през 2025 г. се оценяват на над 1 млрд. евро. Това се равнява приблизително на 1% от брутния вътрешен продукт на страната или на около 140 евро на човек. Данните са част от новия доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“. Той е координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи.
Според индекса за представяне в борбата с климатичните промени CCPI за 2025 г. България заема 50-о място сред общо 64 държави. Мерките на страната по отношение на емисиите на парникови газове са оценени като слаби, а климатичната политика и енергопотреблението – като много слаби. Средна е оценката единствено при използването на възобновяеми енергийни източници.
Страната ни се намира в един от климатичните „горещи пунктове“ на Югоизточна Европа. Средната годишна температура в България през периода 1991–2020 г. е била с около 0,8 градуса по Целзий по-висока в сравнение с периода 1961–1990 г. Затоплянето е най-силно изразено през летните месеци и в Северна България. Прогнозите показват, че броят на горещите дни и нощи може да нарасне от сегашните около 10–20 до 50–60 до края на века, независимо от разглеждания климатичен сценарий.
Особено тревожни са данните за Източна България и Черноморието. След 1991 г. честотата на екстремните валежи там се е увеличила с 60 до 75%. Учените установяват и нов сезонен модел – по-сухо лято, последвано от концентрация на значителни количества валежи през есента. Бедствията в Карловско през 2022 г., Царево през 2023 и 2025 г. и Елените през 2025 г. представляват реални проявления, съответстващи на прогнозите на климатичните модели.
България е сред европейските държави, които са най-силно засегнати от екстремните горещини. През 2023 г. високите температури са били свързани с 1670 смъртни случая. Това означава 229 смъртни случая на един милион души население – показател, който поставя България на второ място в Европа. Особено уязвими са възрастните хора, като смъртността сред тези над 65 години се е увеличила с повече от 150% спрямо периода 1990–2000 г.
Последиците вече се измерват не само с температури, валежи и човешки животи, но и с огромни финансови загуби. Щетите идват пряко от суши, горещини, наводнения и пожари, но имат и дългосрочен ефект върху производителността на икономиката, държавните финанси, инфраструктурата, енергетиката и благосъстоянието на домакинствата. При липса на допълнителни мерки за адаптация България може да натрупа икономически загуби, достигащи между 1% от БВП при оптимистичния и 3,5% при песимистичния сценарий.
Източник: standartnews.com
