Русия и Беларус стартираха в понеделник съвместни военни маневри за бойното приложение на тактически ядрени оръжия, само ден след една от най-мащабните украински атаки с дронове срещу Москва за последната година, при която загинаха най-малко четирима души. Това са първите подобни маневри от разполагането на руската хиперзвукова ракетна система „Орешник“ на територията на Беларус през декември 2025 г., пише Politico. В съобщение на Министерството на отбраната на Беларус се посочва, че в маневрите участват ракетни поделения и подразделения на ВВС, които работят координирано с руските въоръжени сили, тествайки готовността на армията да разполага ядрени оръжия от непредварително подготвени локации в цялата страна.
Основният акцент на тренировките е върху мерките за прикритие, придвижването на големи разстояния и калкулацията при разполагането на сили и средства. От Минск подчертават, че ученията са планирано събитие и не застрашават регионалната сигурност, докато руското Министерство на отбраната не направи незабавен коментар. Тези маневри се проведоха само ден след най-тежката атака с дронове срещу руската столица от над година насам, при която Украйна изстреля над 500 дрона срещу 14 руски региона, анексирания Кримски полуостров, Черно и Азовско море. Според Русия са свалени 556 апарата, докато Киев твърди, че са използвани 1054 дрона, осем управляеми авиобомби и две нови ракети.
Над 120 дрона бяха насочени към Москва и околностите, което доведе до смъртта на трима души в Московска област (в Химки и село Погорелки) и един в Белгородска област, както и раняването на дванадесет работници край рафинерията в район Капотня. Украинското Министерство на отбраната заяви, че за първи път са ударени Московската рафинерия, петролната база в Солнечногорск и заводът за микроелектроника „Ангстрем“ в Зеленоград, който е ключово предприятие на руския военнопромишлен комплекс. Президентът Володимир Зеленски определи тези удари като напълно справедлив отговор на руските атаки срещу Киев.
През последните четири години Владимир Путин многократно отправя завоалирани заплахи за ядрени удари, като през 2024 г. Кремъл актуализира военната си доктрина и постави Беларус под руския ядрен чадър. Путин обяви, че Москва запазва контрола, но позволява на Беларус да избира целите при конфликт. 
Путин и Лукашенко През декември 2025 г. Русия обяви експлоатацията на хиперзвуковата система „Орешник“ в Беларус, която граничи с Полша, Латвия и Литва. Президентът Александър Лукашенко обоснова това със заплахи от НАТО и засили реториката си с обявяване на частична мобилизация.
Оперативните придвижвания по време на ученията са концентрирани в региони, граничещи с НАТО и в южните райони близо до Украйна. Киев осъди хода, заявявайки, че Кремъл де факто легитимира разпространението на ядрени оръжия и превръща Беларус в ядрен плацдарм близо до границите на алианса. Украинското МВнР призова всички държави, зачитащи режима за неразпространение на ядрени оръжия, да осъдят решително тези действия.
Беларуската опозиционна лидерка Светлана Цихановска заяви пред AP, че разполагането на руски ядрени оръжия е превърнало Беларус в мишена и платформа за руски заплахи. Тя подчерта, че само свободна Беларус ще бъде източник на сигурност, а не на ядрен шантаж в Европа. Тези събития съвпадат с разпадането на международния контрол, като колапсът на договора New START през февруари 2026 г. премахна ограниченията върху арсеналите на САЩ и Русия, а Москва наскоро обяви успешен тест на междуконтиненталната ракета „Сармат“.
Източник: plovdiv24.bg
