Растящият държавен дълг, политическата нестабилност и осезаемият отлив на доверие от страна на инвеститорите са основните характеристики, с които Франция навлиза в решителния финален етап от управлението на Еманюел Макрон. Вместо да затвърди позицията си на водещ двигател на европейското обновление, страната се превърна в „най-слабото звено“ на континента, показва задълбочен анализ на Bloomberg. В момента правителството, лишено от стабилно парламентарно мнозинство, е изправено пред тежката задача да прокара бюджет, който едновременно да редуцира дефицита и да убеди финансовите пазари в способността на Париж да овладее раздуващите се публични финанси.
Хаотичният завършек на близо десетгодишния икономически мандат контрастира рязко с първоначалните амбиции на Макрон за силна Франция, която самостоятелно защитава интересите си на световната сцена. Президентът се насочва към края на втория си мандат в условия на силно раздробен парламент и ограничени възможности за бъдещи реформи. Началото на неговото управление през 2017 г. изглеждаше далеч по-обещаващо, когато той стартира с облекчаване на трудовото законодателство и намаляване на данъчната тежест за бизнеса, което доведе до икономически растеж над 2% и траен спад в безработицата.
Повратната точка дойде през 2018 г. с протестите на „жълтите жилетки“, предизвикани от планираното увеличение на данъците върху горивата. В опит да овладеят общественото недоволство, френските власти насочиха над 10 милиарда евро към данъчни облекчения и социални плащания. Последвалите глобални кризи задълбочиха разходите, като според данни на Сметната палата, мерките срещу пандемията в периода 2020–2022 г. са стрували близо 190 милиарда евро, а борбата с енергийната криза е добавила още 72 милиарда евро към сметката.
Основният проблем според експертите е, че извънредните разходи не бяха достатъчно бързо ограничени след отшумяването на кризите, а политическите борби допълнително блокираха фискалната дисциплина. След загубата на абсолютното мнозинство през 2022 г. и решението за свикване на предсрочни избори през 2024 г., оцеляването на кабинета стана водещ приоритет пред бюджетните реформи. През 2025 г. премиерът Себастиен Льокорню бе принуден да замрази пенсионната реформа и да удължи данъка върху големите компании, за да избегне вот на недоверие.
В момента мащабът на дълговата криза е видим: към края на юни френският държавен дълг достигна 3,596 трилиона евро, равняващи се на 119% от БВП, като прогнозите са този процент да се покачи до 122% през 2027 г. Лихвените плащания по този дълг се очаква да надминат 90 милиарда евро през следващата година — сума, която надвишава разходите за отбрана и образование. Напрежението се пренася и върху пазарите, като разликата в доходността между френските и германските облигации достигна нива, невиждани от 2011 г. насам, сигнализирайки за растящо недоверие от страна на инвеститорите.
Въпреки критичната ситуация, финансовият министър Ролан Лескюр продължава да защитава икономическото наследство на Макрон, акцентирайки върху заетостта и развитието на стартъп сектора. Пред правителството обаче стои изключително трудната задача до президентските избори през 2027 г. да балансира между бюджетните съкращения, политическата стабилност и възстановяването на доверието на пазарите, докато опозицията вече открито обещава пълна ревизия на ключовите реформи на настоящия държавен глава.
Източник: dnesplus.bg
